О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 17.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2573/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 401 от 12.12.2012г., постановено по гр.д.№ 943/11г. на Пернишки окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснаваност – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 230 от 26.04.10г. по гр.д. № 2293/07г. на Пернишкия районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите по отношение на допуснатите до съдебна делба недвижим имот – УПИ Х-11157 в кв. 45 по плана на [населено място],[жк]с площ от 1238 кв.м., както следва: 1330/10446 ид.части за В. К. В., 5987/10446 ид.части за Д. В. Д. и 3129/10446 ид.части за К. В. Д..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съделителите К. Д. и Д. Д. са преки низходящи на В. Д. С., починал през 2005г., който с нот.акт 96/60г. е признат за собственик на парцел І-81 в кв. 3 по
плана на [населено място] / сега [населено място]/,[жк]на основание
давностно владение, който според действащия план е бил с площ от
1050 кв.м. / по нот. акт 1200 кв.м./. В този парцел са били включени 977 кв.м. от имот пл.662, който е бил с площ от 1964 кв.м. С нот. акт № 165/60г. В. С. е дарил на двамата си синове 500/977 ид. части
от имота с площ 977 кв.м./ без придаваемите се по регулация 73
кв.м./, а с нот.акт № 119/85г. К. Д. и съпругата му са
дарили на сина си В. Д. 25081964 ид.части от дворно място, образуващо имот пл. № 662 с площ от 1964 кв.м. С нот.акт № 48/93г. наследодателят В. С. е признат за собственик по давност на празно дворно място от 764 кв.м. представляващо част от имот пл. №
662 с площ от 1964 кв.м., което с нот.акт 144а/93г. е прехвърлен на
сина си Д. Д. срещу задължение за издръжка и гледане.
От имот пл. № 662 с площ от 19964 кв.м. в парцел І-81 в кв.3 попадат 977 кв.м., а в процесния УПИ Х-11157 в кв. 45 по сега действащия план от 1997 са включени 1198 кв.м. От парцел І-81 в процесния имот
попадат 564 кв.м.
При тези фактически данни въззивният съде приел, че страните са съсобственици на процесния имот при посочените по-горе квоти, както и че жалбоподателят не притежава по-големи права върху него по
силата на сключения между него и наследодателя алеаторен договор,
тъй като от събраните по делото доказателства, вкл. технически
експертизи не е установено частта от имот пл. № 662 с площ от 764
кв.м., предмет на този договор, да е включена в процесния имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване в
изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси,
които са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/09г. на
ОСГТК на ВКС, Р № 769 по гр.д.№ 1660/09г., І г.о., Р № 691 по
гр.д.№ 1620/09г., І г.о. и Р № 794 по гр.д. № 2686/08г., ІІІ г.о. Поддържа
се, че съъщият неправилно е приел, че продажбата на чужд имот или на част от чужд имот е нищожна, а не унищожаема сделка; че не се е
съобразил със задължителните указания на ВКС и че е нарушил
принципа за равнопоставеност на страните.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на
посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва
да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно
решение, тъй като не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1,
т.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09 ОСГК, т. 1 разяснения
формулирането на материалноправния или процесуалния въпрос
е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за
изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат
да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за
възприемането на фактическата обстановка на въззивния съд или за
обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може
единствено да уточни поставените от него въпроси, а не и да ги
извежда от съдържанието на изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК,
резп. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторът не са посочил правните
въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с практиката на ВКС, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Освен това не е налице и никакво противоречие между обжалваното решение и посочената задължителна практика на ВКС относно съдържанието на мотивите на втората инстанция, обсъждането на доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като тези изисквания в случая са спазени, а представената практика относно прилагане на института на придобивната давност за имот – държавнасобственост и от необходимостта от доказване на началния момент на давностното владение няма никакво отношение към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и предмета на настоящия спор.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата В. Д. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 401 от 12.12.2012г. постановено по гр.д. № 943/11г. на Пернишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Д. В. Д. да заплати на В. К. Д. сумата 300 лв. / триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.