О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
гр. София, 11.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2343/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. З. К., М. Н. К. и Н. Й. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 564 от 27.12.2013г., постановено по гр.д.№ 618/13г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 173 от 18.06.13г. по гр.д.№ 5/13г. на Самоковския районен съд, ІІІ с-в, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на урегулиран поземлен имот с идентификатор 65231.908.239 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 374 кв.м. между ищците Б. И. В. и Д. Н. Б.-В. и ответниците Й. З. К., М. Н. К. и Н. Й. К. съгласно изготвената от вещото лице скица № 2, неразделна част от решението.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесното дворно място при равни права, в което са изградени северна и южна къща-близнак, индивидуална собственост съответно на ищците и на ответниците. От представените пред въззивната инстанция доказателства е установено, че ползването на дворното място е било разпределено с решение по гр.д.№ 282/79г. на Самоковския районен съд като освен индивидуално определените площи е била обособена и територия от 39 кв.м. за общо ползване. Понастоящем същото е разделено с оградна мрежа само в източната част при входовете на двете къщи-близнаци. В останалата му част липсват поставени ограждения и разпределение фактически не е било извършено. Предявеният иск е приет за допустим и основателен по съображения, че начинът на разпределение, постановен с предходното съдебно решение от 1979г. не може да се установи поради липса на скицата, по която то е извършено и с оглед обстоятелството, че страните не могат да постигнат съгласие за начина на ползване на съсобственото им дворно място. Предложеният от вещото лице вариант втори за разпределение на свободната част от мястото е приет за най-правилен с оглед правата на страните и осигурения достъп до улицата. Направеното пред въззивната инстанция искане за назначаване на нова съдебно-техническа експертиза, която след оглед на място да посочи съществуващия начин на разпределено ползване, като нанесе и намиращите се в мястото помощни постройки е оставено без уважение по съображения, че обстоятелството за наличие на други постройки, извън описаните в исковата молба не е било въведено с отговора на същата /пред първата инстанция ответниците не са оспорили иска и са поискали съдът да извърши разпределение на ползването по възприетия начин/.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса настъпили ли са изменения във фактическата обстановка относно начинът, по който е направено разпределение на ползването на съсобственото дворно място и кои са тези настъпили изменения, както и по въпроса за недопускане на поскани доказателства за изясняване на казуса.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно дадените с ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 релевираното основание за допускане на касационно обжалване по би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая касаторите се позовават на противоречие на въззивното решение по поставените въпроси с решение № 389 от 15.06.09г. по гр.д.№ 50/09г. на Софийския окръжен съд, което няма данни да е влязло в сила, поради което същото не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване /направеното върху решението отбелязване за издаден изп. лист на 06.07.09г. не води до друг извод, тъй като същият е издаден преди изтичането на едномесечния срок за обжалване съгласно чл.282, ал.1 ГПК/. Освен това посоченото решение е постановено при друга фактическа обстановка и противоречие с него по отношение на първия поставен въпрос липсва, а същото няма никакво отношение към втория въпрос, поради което и соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 564 от 27.12.2013г., постановено по гр.д.№ 618/13г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: