О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 22.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на19.09.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №518/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М.-М. И. Г. и М. Й. Г.,чрез пълномощника им адвокат Б. Ж. против решение №161/2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№968/2011г. по описа на същия съд.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по правни въпроси/цитирам/:
„а/ Допустимо ли е оспорен по реда на член 154 от ГПК/отм/ относно неговата автентичност документ да бъде ценен като доказателствено средство?
б/Допустимо ли е единствено със поставяне на запетая пред подписа на издателя на официален диспозитивен документ без какво и да е друго указание за лицето,което в действителност е издало документа,да се възприема като обстоятелство от което се презумира,че документът е издаден не от неговия автор,а от името на лицето,посочено като негов автор,при това при надлежно овластяване на това лице и то от лице,което не е посочено като овластено нито в самия документ,нито има други данни по делото да е овластявано за това?
в/Третият процесуалноправен въпрос е свързан с доказателствената тежест и конкретно с това подлежат ни доказване отрицателни по отношение на фактите твърдения на страната,или на доказване подлежат твърденията на страните за осъществен,т.е. за положителен факт,на който основават своите права.”
Както и по материалноправен въпрос:
„Допустимо ли е делегиране на компетентността на Председателя на ИК на ГНС на функциите му по параграф 60 от ППЗПИНМ на друг орган при липса на специално правило,или това е допустимо без специално правило?”
Във връзка с които касаторите твърдят,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,в писмения си отговор,депозиран от процесуалния му представител М. С. Д.,счита че не се налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че притежаваните от наследодателите на ищците имоти,е били отредени, по силата на заповед №843/17.01.1966г.,издадена от Председателя на ИК на ГНС В.,за складове на ОТП”Топливо”и съгласно член 39 от ЗПИНМ в действащата му към 1966г. редакция/ДВ бр.54/56г./,недвижимите имоти на частни лица и обществени организации,отредени за мероприятия по улично-регулационния план,се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика,съгласно ППЗПИНМ.Съдът е посочил,че горепосочената заповед на Председателя на ИК на ГНС, е подписана със запетая,като съгласно изслушаното заключение на съдебната експертиза,същата е подписана от секретаря на ИК,който председател съгласно по действащия към 1966г. ЗНС може да бъде заместван след писмена заповед от зам.председателя,секретаря или от друг член на ИК.С оглед на цитираните разпоредби на ЗПИНМ и ППЗПИНМ,съдът е отбелязъл,че отчуждаването за обществени мероприятия настъпва не с отреждането на терена ,а с изплащане на обезщетението на правоимащите,определено по реда на ППЗПИНМ,в случая с представения по делото протокол на назначената комисия от 02.02.1966г. на собствениците на отчуждените имоти,а именно на И. Н. Г.,В. Н. Й.,Б. Н. Г.,Г. Н. Г. и Й. Н. Г./които лица са наследници на М. Г. Г. към 1966г./,са определени сумите,които следва да се изплатят за отчуждените имоти,които суми с платежно нареждане от ОТП”Топливо” №04686/24.02.1966г. са били депозирани в ДСК В. на името на горепосочените собственици на имота.В резултат на този анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че с изплащането на предвиденото обезщетение на собствениците на отредения терен е настъпило отчуждаването на същия в полза на държавата,като със съставения АДС №8469/20.05.1966г. описания в същия отчужден имот е предоставен за ползване на ОТП”Топливо”-за складова база,впоследствие е съставен АДС №9678/01.08.1968г. за изградените в имота сгради,първоначалното мероприятие за което е бил отреден имотът е било реализирано.Съдът е приел за установено,с оглед събраните по делото доказателства,че и последващите мероприятия за този терен,свързвани с отстъпване на същия на СБА,приключили с въвеждането в експлотация на изградените по предвидения от закона ред обекти в същия,са довели до изпълнение и на това мероприятие,за което е бил отреден теренът.В резултат на тези свои изводи,съдът е посочил,че след като имотът е бил надлежно отчужден от собствениците му,то неговата реституция е следвало да се извърши по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др.,като е констатирал,че такава е била поискана от наследниците на отчуждените собственици-И. Н. Г. и М. Г. Г. ,но с решение №279/22.02.1992г. на кмета на [община] по реда на член 4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и др. е оставено без уважение искането им,тъй като мероприятието,за което е бил отчужден имотът е било осъществено.Съдът е приел,че не е налице и хипотезата на член 2 ,ал.2 от ЗВСОНИ,тъй като по делото се установява,че имотът не е отнет без основание,а е отчужден по предвидения в ЗПИНМ ред.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Видно от така формулираните от касатора като правни въпроси,същите се отнасят по същество на спора,които са решени от съда,с оглед доказателствата по делото и не са относими,с оглед изложеното в решаващите изводи на съда към изхода на спора.При това положение не са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК, на които се позовават касаторите ,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№161/01.02.2012г. на Варненски окръжен съд,постановено по в. гр.д.№ 968/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: