О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 03.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4044/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 179 от 27.04.17г., постановено по в.гр.д.№ 48/17г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за недопустимост – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 139 от 14.11.16г. по гр.д.№ 555/14г. на Панагюрския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Л. М. против Ц. А. Б. и С. Л. С. с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР/първоначална редакция/ за установяване, че границата между поземлен имот с идентификатор 55302.501.233, собственост на ищцата, и поземлен имот с идентификатор 55303.501.1979, собственост на ответниците, е заснета при грешка, състояща се в неправилно заснемане на границите на имотите при изготвяне на кадастралната карта, както и в частта за разноските, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоначално исковата молба е била подадена против А. Х. Б. и заявеният с нея петитум е бил да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост поземлен имот с идентификатор 55302.501.233, собственост на ищцата, спрямо поземлен имот с идентификатор 55303.501.1979, собственост на ответника, които са заснети на кадастралната карта при допусната грешка, състояща се в неправилно заснемане на границите на имотите към момента на изготвяне на кадастралната карта. С молба от 19.02.2015г. ищцата е поискала А. Б. да бъде заличен като ответник и вместо него като ответници да бъдат конституирани Ц. А. Б. и С. Л. С.. С определение от 20.02.1015г. районният съд е конституирал двамата нови ответници, наред с първоначалния. След като въззивният съд е оставил исковата молба без движение като нередовна, ищцата е поискала съдът да приеме за установено по отношение на Ц. А. Б. и С. Л. С., че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-39/17.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК-С., изменена със заповед № КД-14-13-496/26.11.2013г. на началника на СГКК-П., ищцата е била собственик на 10 кв.м., представляващи част от нейния имот с идентификатор 55302.501.233, които погрешно са заснети в кадастралната карта като част като част от имот с идентификатор 55303.501.1979, намиращи се по кадастралната карта в лицето на този имот и представляващи триъгълник при граници- двата имота от югозапад и североизток и улица от северозапад, оцветен в жълто на скица № 5 от заключението на вещото лице Г., депозирано пред районния съд. В съдебно заседание на 24.04.2017г. решението на районния съд е обезсилено по отношение на първоначалния ответник и производството по делото по отношение на него е прекратено поради оттегляне иска спрямо него.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че районния съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като искът, с който е сезиран, е с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР (ДВ, бр.49/14г., в сила към датата на подаване на исковата молба на 07.10.2014г.) и е за установяване правото на собственост на ищцата към момента на одобряване на кадастралната карта по отношение на 10 кв.м., индивидуализирани с граници, които според ищцата са заснети неправилно като част от имота на ответниците, вместо като част от нейния имот, а не с иска, по който се е произнесъл районният съд. С оглед на това първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за допустимостта на предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, и в частност касателно редовността на исковата молба.
Ответникът по жалбата Е. Л. М. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 03.07.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Следователно допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставеният от касатора въпрос е твърде общо формулиран, не предполага даването на принципен отговор и по своята същност представлява касационно оплакване, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване нито е налице вероятност обжалваното решение да страда от пороци, за които касационната инстанция следи служебно. Освен това твърдението на касатора, че в случая не е заявено отделно искане да бъде установено допусната грешка в кадастралната карта не кореспондира на данните по делото и приетото от съда, нито е налице противоречие с посоченото от касатора определение № 42 от 02.02.2011г. по ч.гр.д.№ 26/11г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че петитумът към съда на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ съдържа две части-установяване правото на собственост на ищеца върху спорната площ към момента на влизане в сила на кадастралната карта и установяване на грешното и заснемане, тъй като и заявеното по настоящото дело искане е аналогично. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно мотивите към т.4 на ТР № 8/14г.на ОСГК на ВКС целта на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е да се установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта и за разлика от иска по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респ. – на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 179 от 27.04.17г., постановено по в.гр.д.№ 48/17г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: