О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
София 25.03. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 201/2014 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д., всички чрез пълномощника им адвокат К., срещу въззивно решение от 23.10.2013г. по гр.дело № 230/2013г. на Окръжен съд – Монтана. Изложени са твърдения, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса следва ли съдът в производството по чл.32,ал.2 ЗС да обсъди всички относими към предмета на спора възражения във връзка с установяване правата на съсобствениците в общата вещ и конкретно дали при разпределяне ползването на незастроената част от терена следва да се имат предвид постройките, изградени от съсобствениците върху терена след възникване на съсобствеността или трябва да се имат предвид и тези постройки, които са съществували преди възникване на съсобствеността. Счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение №309/2012г. по гр.д.№226/2012г., І г.о.
Ответникът по касация Н. И. Г. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението на Районен съд – Монтана по гр.д.№618/2012г., с което е разпределено ползването на незастроената част от поземлен имот № 48489.11.130 по КК и кадастралните регистри на М., одобрени със Заповед № РД-18-29/2006г. на ИД на АК по варианта, даден в приложение №1 от заключението на СТЕ.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на дворното място като правата им в съсобствеността са установени с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№24/2011г. на Окръжен съд – Монтана и по гр.д.№620/2011г. на ВКС. С решенията е установено, че ответниците по делото са съсобственици при права общо 230/722 ид.ч. от процесния имот. Ищецът е собственик на 492/722 ид.ч. от имота, както и на еднофамилна жилищна сграда с площ от 53 кв.м. на два етажа, хангар и гараж в имота с обща застроена площ 114 кв.м. Ответниците са собственици на построена в мястото къща и постройки със застроена площ 140 кв.м. За да разпредели ползването на свободната от застрояване площ, въззивният съд е възприел варианта на техническата експертиза, в приложение №1, който отчита правата на съсобствениците, най-целесъобразното ползване и фактическото положение – наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, както и да не засяга извършените от съсобствениците подобрения в имота. Съдът е приел, че при разпределяне ползването на незастроената площ заетата площ от постройките , които са индивидуална на отделните собственици, следва да се счита като пряко и непосредствено използвана от същите и да се съпоставя на общо основание с правата им върху мястото. Ето защо възприетият вариант за разпределяне на ползването е съобразен с това, че ищецът ползва чрез застроените сгради 114 кв.м. от терена, а ответниците -140 кв.м. Останалата свободна от застрояване площ е съобразена с квотите в съсобствеността.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не са в противоречие със соченото решение на ВКС №309/2012г. по гр.д.№226/2012г., І г.о., и не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по релевираните от касаторите възражения във връзка с установяване на правата им като е съобразил и влязлото в сила съдебно решение. Освен това с цитираното решение е прието, че искът по чл.32,ал.2 ЗС включва произнасяне и по правата на собствениците , макар и по него да не се формира СПН. При определяне начина на ползване на общата вещ отредените на всеки съсобственик части от вещта трябва да съответстват на притежавания от него обем права. В производството по чл.32,ал.2 ЗС съдът следва да се произнесе по относимите към предмета на конкретния спор възражения във връзка с установяване правата на съсобствениците. При това положение не е налице разрешение в противоречие със съдебната практика на поставения от касатора въпрос, вкл. и с приложеното от него решение на ВКС.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски – 200 лева възнаграждение за адвокат, видно от договор с дата 29.11.2013г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.10.2013г. по гр.дело № 230/2013г. на Окръжен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Д. Г. П., П. В. П., А. П. И., В. П. Д. и Д. Т. Д. да заплатят на Н. И. Г. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на общо 200 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: