О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр. София, 13.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 431/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 35 от 17.01.11г., постановено по гр.д.№ 989/10г. на Софийския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 244 от 09.09.10г. по гр.д.№ 115/10г. на Самоковския районен съд, с което И. Н. И. е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде на Л. Н. С. владението върху ? ид.част от поземлен имот с идентификатор 65231.912.57 по кадастралната карта на [населено място], както и върху ? ид. част от построените в това дворно място двуетажна жилищна сграда – западен близнак и гараж.
По делото е установено, че процесните имоти са били собственост на родителите на страните – Н. И. Й., починал през 1989г. и Е. В. И., починала през 2002г.(същите са притежавали ? ид.част от мястото), които са живяли в имота да смъртта си. В него от 1979г. живее и ответникът в първоинстанционното производство И. И. със семейството си, който през 2008г.-2009г. е сменил дограмата на къщата и ремонтирал покрива и от тогава е престанал да допуска сестра си в имота (същият е изградил в двора и допълнителни постройки, но по делото не е установено времето на строителството). Във връзка с възражението на последния, че е придобил частите на ищцата и своята майка по давност въззивният съд е приел, че той не е владял за себе си техните части в периода 1989г. – 2009г., а е завладял за себе си наследствената част на своята сестра едва през 2009г., когато е престанал да я допуска в имота (през 1991г., 1995г. и 2006г. същата е живяла в имота, а непосредствено преди смъртта на майка си ответникът е поискал от нея да му прехвърли своята част от имота), поради което не е могъл да ги придобие по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпросите “за основателност на възражението за придобивна давност, направено от съсобственик на недвижим имот; кога следва да се приеме, че владението на останалите наследници е прекратено и дали ответникът по иска е упражнявал фактическа власт върху имотите с намерение да стане собственик на цялата наследствена част, получена след смъртта на бащата на страните”, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
М. или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На първо място следва да се отбележи, че първият и третият поставени от касатора въпроси не са във връзка с приложението на правна норма, а са такива по съществото на правния спор, поради което те не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с третия поставен от касатора въпрос липсва противоречие с представената от него незадължителна практика на ВКС, респ. ВС – Р № 2831 по гр.д.№ 1103/79г., с което е прието, че сънаследникът е отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по такъв начин, които показва, че я счита за своя, тъй като въззивният съд не е направил друг извод, а в случая е приел, че такова отнемане на владението в продължение на посочения в закона десетгодишен давностен срок не е налице. Същото се отнася и за представеното решение № 624 по гр.д.№ 810/08г. на ВКС, тъй като с него е разгледана друга хипотеза – прието е, че извършването на строежи и подобрения в съсобствен имот от един съсобственик показва несъмнено неговото отношение на такъв и е пречка друг съсобственик да придобие неговата част по давност. Ето защо релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице.
С оглед на казаното подадената от И. Н. И. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски за настоящата инстанция в полза на ответницата по жалбата не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 17.01.11г., постановено по гр.д.№ 989/10г. на Софийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: