О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
София, 28.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3074/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2986/18.07.2017г.,подадена от В. Б. Г.,чрез пълномощника й адвокат М. Н. против решение №60/27.06.2017г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№124/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2822/09.09.2016г. по гр.д.№434/2015г. по описа на ,с което се допуска поправка на явна фактическа грешка в Решение № І/18.06.2015г. и Решение от 04.12.2015г..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба И. Н. Х.,чрез настойника си В. Н. Х.,в отговора депозиран от процесуалния му представител адвокат Н. П.,счита жалбата за недопустима,като подадена след изтичане на законоустановения срок,като иска за бъде върната поради просрочие,евентуално при разглеждането й,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по член 283 ГПК и е процесуално допустима,тъй като видно от данните по делото,съобщението изпратено до В. Б. Г.,настоящ касатор,чрез пълномощника и адвокат М. Н.,че решението на съда,предмет на настоящата касационна жалба е изготвено и може да бъде обжалвано така както е посочено в същото,е връчено на адвокат Н.-лично на 29.06.2017г.,а касационната жалба е постъпила в Окръжен съд [населено място] с вх.№2986 на 18.07.2017г.-преди изтичане на едномесечния срок за обжалване на въззивното решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че в производството по член 247 ГПК,пред първата инстанция,с постановеното решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на постановените в първа и втора фаза на делба решения,по отношение на ЕГН на ищеца и е отхвърлена молбата относно поправка на индивидуализиращ белег на един от имотите-предмет на делбата,за което се твърди от жалбоподателката,че съделителят Т. Б. е починал на 14.06.2016г. в САЩ-трайно пребиваващ,като всички постановени след това актове са недопустими.Съдът е приел,че в случая не е налице несъответствие между формираната в мотивите воля и отразеното в диспозитива на решението,като в мотивите на двете решения ясно е идентифициран имота,предмет на делбата,като погрешно е посочено само ЕГН на ищеца И. Н. Х.,поради което тази грешка законосъобразно е отстранена по реда на член 247 ГПК с обжалваното решение на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите за недопустимост на решението,с което е допусната поправката на очевидната фактическа грешка,съдът е отбелязъл,че към момента на постановяване на последното,районният съд е нямал никакви данни за настъпила смърт на съделителя Т. Б.,като такива твърдения се въвеждат за пръв път от съделителката Б., при връчване на съобщение-на 13.09.2016г.,при което съдът е дал указания на последната да представи акт за смърт на Т. Б.,в изпълнение на което е постъпила молба вх.№9415/29.09.2016г., В. Б. е представила препис от издаден акт за смърт с превод на български език.С определение от 29.09.2016г. РС Разград е спрял производството по гр.д.№434/2015г. по описа на съда,на основание член 229,ал.1,т.2 ГПК,като е указал на ищцата да посочи в шестмесечен срок наследниците на ответника Т. Б. и техните адреси,като междувременно по образуваното в.гр.д.№64/2016г. по описа на Окръжен съд Разград служебно са били предприети действия за установяване на смъртта и наследниците на Т. Б. и от [община] е постъпило писмо,според което в България няма съставен акт за смърт на Т. Б. и лисват твърдения ,че същият е починал.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че по делото има само твърдения,че Т. Б. е починал,но няма надлежни доказателства,които да го установяват,като представеният препис от издаден такъв акт в САЩ не е легализиран по предвидения в член 71 ЗГР ред и не представлява доказателство за удостоверения от него факт,поради което към момента на постановяване на обжалваното решение не са били налице основания за спиране на производството по делото,поради което е стигнал до извода,че решението е процесуално допустимо.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,наречено”приложение към касационната жалба”,касаторът заявява/цитирам/:
„2.По допустимостта съгласно чл.280 ал.1 от ГПК.
Въззивното решение е постановено в противоречие с цялата практика на ВКС,установено до момента относно тези спорове.
а/На първо място безспорно и безпротиворечиво се приема,че участието на правосубектни и процесуални правосособни страни в исковото производство е положителна процесулна предпоставка от категорията на абсолютните.Ето защо в случай на смърт на една от страните при висящ съдебен процес съдът спира производството на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК и предприема процесуалните действия по член 230 от ГПК за да конституира на мястото на починалата страна нейните процесуални представители.
В този смисъл е :
1.Реш.86 от 03.04.2015г. по гр.д.№5563/2014г.,г.к. на 4го на ВКС.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,в изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.Напротив, цитира се само практика на ВКС, във връзка с настъпила смърт на страна във висящо производството по делото,както и предвиденото в разпоредбите на процесуалния закон в тези случаи.
Непосочването на правния въпрос,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се посочват допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60/27.06.2017г. на Разградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№124/2017г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: