О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 21.03. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1253/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Ф., чрез пълномощника му адвокат В. Б., срещу въззивно решение от 07.10.2011г. по гр.д. № 370/2011г. на Видинския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и решението противоречи на ППВС№7/1965г. При обсъждане на декларация 5409/2005г. не е допуснат до разпит нотариуса за установяване механизма на изготвяне и подписване на декларацията.Последната е нищожна и противоречи на чл.589,ал2 ГПК.Множество от изводите не са съобразени с установената фактическа обстановка и са нелогични. Налице е нарушение на материалния закон – не са зачетени правата на касатора като наследник, а са признати права на ищеца като собственик по давност, без те да са доказани.
Ответниците по касация П. М. И. и И. М. И. не представят писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 21.04.2011г. по гр.д.№436/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Ф. срещу П. И. и И. И. иск за признаване, че е собственик на ? ид.ч. от ПИ №140 по плана на [населено място], общ.Р. и построените в него сгради и не е допусната делба на същите.
Въззивният съд е обсъдил доказателствения материал по делото и е приел, че страните са наследници по закон на И. Й., поч.1974г. като ищците са негови внуци /син и дъщеря на сина му М. Ф./, а ответникът е син на общия наследодател. В производството, което е образувано по иска им за делба на земеделски имоти,оставени в наследство от общия наследодател, ответникът П. Ф. е предявил искане за включване в делбената маса на процесния ПИ №140, с площ 1438 кв.м., ведно с построените сгради и установителен иск за признаване по реда на чл.124,ал.1 ГПК, че той е собственик на 1/2 ид.ч. от този имот. От правна страна е прието за основателно възражението на П. И., че имотът е негова собственост, придобит на основание давностно владение, за което е съставен и констативен нотариален акт №121/2005г. Във връзка с оспорването на нотариално заверена декларация от 21.07.2005г., с която П. Ф. е направил изявлението, че след смъртта на общия наследодател И. Й. през 1975г. с брат му М. Ф. са се разбрали, че имотът в [населено място] ПИ№140, остава само за него, въззивният съд е приел, че оспорването не е доказано. Документът изхожда от П. Ф., а твърдението, че считал,че подписва друг документ, е недоказано. В тази връзка са направени изводи,че след смъртта на общия наследодател имотът е преминал по наследяване в патримониума на законните му наследници в съответните ид.части. Първоначалните ищци са установили, че са придобили имота на основание давностно владение в период на повече от десет години, упражнявано срещу ответника и с негово знание и съгласие, предвид както направеното признание на тези обстоятелства в декларацията, така и с оглед показанията на разпитаните свидетели. Между двамата братя е постигнато съгласие за разпределение на наследствените имоти, като процесният е останал за М. Й., който го е владял изцяло като свой, в т.ч. частите и на брат си със знанието и без противопоставянето на последния.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от касатора по отношение на допуснатите според него нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, както и сочената необоснованост на обжалваното решение не е формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР правен въпрос. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Доколкото от изложението може да бъде уточнен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди относимите към спора доказателства и да изложи фактически и правни изводи, следва да се посочи, че е съобразена установената съдебна практика, съгласно която въззивният съд следва да направи анализ на доказателствения материал по делото относно релевантните за спора факти и възражения, съобразно рамките на въззивната жалба и разпоредбите на чл.269, чл.270,ал.3 и чл.272 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 07.10.2011г. по гр.д. № 370/2011г. на Видинския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: