О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 26.06.2017година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.06.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2045/2017 година
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 5008387/23.01.2017 г., подадена от Ж. Р. Р. и В. С. Р. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 2790 от 14.04.2013 г. на СГС по гр. д. № 2496/2012 г., с което е потвърдено решение № I-25-87/29.08.2011 г. по гр. д. № 45278/2010 г. на СРС, 25 състав.
В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК, като се излагат доводи, че между същите страни за същия имот и на същото основание след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е постановено въззивно решение от 21.12.2016 г. по в.гр.д. № 6578/2015 г. на СГС, II-е възз.състав, като двете решения си противоречат. Наред с това се твърди, че с постановяването на решението по в.гр.д. № 6578/2015 г. на СГС се открили нови обстоятелства досежно релевантни за спора факти и по съответния ред се установила неистинност на заключението на вещото лице, въз основа на което съдът е постановил решението си по в.гр.д. № 2496/2012 г.
Иска се отмяна на влязлото в сила въззивно решение по гр.д. № 2496/2012 г., както и на решението по в.гр.д. № 6578/2015 г., което му противоречи и връщане на делото на първа инстанция за ново разглеждане. Формулирано е искане за отмяна и на Постановление за възлагане, издадено по изп. дело № 20148530400065 по описа на ЧСИ А. Д., образувано срещу Ж. Р. за събиране на вземането на [фирма], установено с решението по гр. д. № 2496/2012 г., след като същото бъде отменено.
Ответникът по молбата [фирма], чрез пълномощника си адв. С. П., изразява становище за недопустимост на молбата, евентуално моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Подадената молба за отмяна е процесуално недопустима.
С молбата на Ж. Р. Р. и В. С. Р. се иска отмяна на влязло в сила въззивно решение № 2790 от 14.04.2013 г. на СГС по гр. д. № 2496/2012 г., с което е потвърдено решение № I-25-87/29.08.2011 г. по гр. д. № 45278/2010 г. на СРС, 25 състав. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 34 по гр. д. № 4891/2013 г. на ВКС,ІІІ го, от 08.01.2014 г. на която дата решението е влязло в сила. Предмет на делото е облигационен осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползите, от които е бил лишен [фирма] като съсобственик на недвижим имот, предявен от дружеството единствено срещу Ж. Р. Р., като по този иск съпругата му няма качеството на необходим другар. В. С. Р. не е била страна в производството по този облигационен иск, следователно няма правен интерес и не е легитимирана да иска отмяна на решението при посочените в молбата предпоставки на чл. 303, ал. 1 ГПК.
В молбата са изложили доводи, че впоследствие между същите страни и по иск със същото основание е било постановено въззивно решение от 21.12.2016 г. по в.гр. д. № 6578/2015 г. на СГС, II-Е, което му противоречи. С въззивното решение по в.гр.д. № 6578/2015 г. на СГС е извършена делба чрез разпределение на имотите между съделителите [фирма] и В. С. Р., като Ж. Р. Р. е изключен от извършване на съдебната делба и производството спрямо него е прекратено, след като съдът е констатирал, че след влизането в сила на решението за допускане на делбата собствената му идеална част е придобита от съделителя [фирма] с Постановление за възлагане, издадено по изп. дело № 20148530400065 по описа на ЧСИ А. Д..
В молбата не се съдържат данни въззивното решение по гр. д. № 6578/2015 г. на СГС, II-е възз.състав, да е влязло в сила, като при извършена служебна справка по движението на делото в деловодната система на Върховния касационен съдq настоящият съдебен състав констатира, че производството по него все още не е приключило.
За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК законът е предвидил преди, а не след решението, чиято отмяна се иска, да е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи, както и то да е между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Следователно, при липса на твърдения за друго решение, влязло в сила преди 08.01.2014 г., молбата за отмяна на това основание е процесуално недопустима.
Молбата за отмяна не съдържа позоваване и на нови обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – такива, които са от съществено значение за решаване на делото, които са съществували преди постановяване на решението, но не са могли да бъдат известни на страната при разрешаването му или тя обективно не е могла да се снабди с тях своевременно. При липсва на някоя от посочените предпоставки отмяната в тази хипотеза е недопустима, тъй като отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае случай, в който решението е неправилно поради обективна невъзможност на страната да попълни делото с относими и необходими доказателства. Постановяването след влизане на решението, чиято отмяна се иска, на друго, невлязло в сила съдебно решение и изводите на съда не представляват нито ново доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба. В молбата за отмяна се прави смесване между нови обстоятелства, доказателствата, с които правнорелевантните факти се установяват, и преценката на доказателствата в мотивите на съдебното решение. Молителят твърди, че в производството по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС съдът не се е съобразил с експертизи, изготвени за целите на производството по делба, т.е. изразява несъгласие с възприетото в мотивите на решаващия състав, което всъщност представлява довод по правилността на решението.
По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК също не се сочат доводи и доказателства. Това отменително основание изисква, когато се твърди, че източник на неправилността на решението е неистинност на заключение на вещо лице, това обстоятелство да бъде установено по надлежен ред – с влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК или с присъда на наказателен съд, каквито твърдения липсват в молбата за отмяна и същата се явява процесуално недопустима и на това основание.
Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без разглеждане.
На ответника [фирма] следва да се присъдят 1500 лв. разноски по делото за настоящото производство,представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба, вх. № 5008387/23.01.2017 г., подадена от Ж. Р. Р. и В. С. Р. от [населено място] за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 2790 от 14.04.2013 г. на СГС по гр. д. № 2496/2012 г., с което е потвърдено решение № I-25-87/29.08.2011 г. по гр. д. № 45278/2010 г. на СРС, 25 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2045/2017 г. по описа на ВКС, II г.о.
ОСЪЖДА Ж. Р. Р. и В. С. Р. от [населено място] да заплатят на [фирма], със седалище [населено място] сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски в настоящото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: