О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр.София, 19.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 654 по описа за 2018 г. година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Образувано е по постъпила молба вх. № 7445/13.08.2018 г. от Н. В. С. от [населено място] с искане да бъде изменено определение № 402 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 654/2018 г. на ВКС, II г. о. в частта му за разноските като се прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на ответника по касация С. Т. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Иска се разноските да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лева.
Ответникът по молбата С. Т. С. от [населено място], в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 /отм./ ГПК, в приложимата редакция ( ДВ, бр. 86/2017 г.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
С определение № 402 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 654/2018 г. на ВКС, II г. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 487 от 30.11.17 г., постановено по в.гр.д.№ 746/17 г. на Плевенския окръжен съд, по касационна жалба на Н. В. С. от [населено място] и касаторът е осъден да заплати на ответника по касация сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
В отговора на касационната жалба ответникът по същата е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложил доказателство за извършването им /договор за правна защита и съдействие от 25.01.2018 г., удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 2000 лева.
Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски, които в случая съставляват адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени само при доказаност на твърдението за реалното им извършване. Според задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума.
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност, депозираният отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване като е даден отговор на всички поставени в приложението въпроси и съображения на касатора и е анализирана приложената съдебна практика. Обосновавано е поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл. 36 от ЗА, във връзка с чл. 7, ал.3, т.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е в размер на 1335 лв., а не на 500 лв., както се поддържа от молителката и с оглед действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК не е налице прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
С оглед изложеното молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без уважение молба от Н. В. С. от [населено място], по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 402 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 654/2018 г. на ВКС, II г. о., в частта за присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство като неоснователна.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: