О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1074
гр. С.,11.11..2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 657/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. от[населено място] срещу въззивно решение № 200 от 12.02.10г., постановено по гр.д.№ 2518/09г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 851 от 03.04.09 г., постановено по гр.д.№ 2033/08г. на Пловдивския районен съд, ХVІІ с-в, с което са отхвърлени исковете на Г. Г. Г. против В. А. Д. и С. И. А. за признаване ищцата за собственик на ? ид.част от правото на собственост върху втори жилищен етаж от двуетажна със сутерен жилищна сграда, находяща се в[населено място], [улица] и за изкупуване на останалата ? ид.част, продадена на първия ответник по силата на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД от втората ответница.
По делото е установено, че с нот.акт № 172/1980г. втората ответница е призната за изключителен собственик на процесния имот, построен върху държавен парцел и с предварителен договор от 29.12.05г. същата е продала имота на първия ответник. С влязло в сила решение от 19.05.2008г. по гр.д.№ 2899/07г. на ВКС, ІІ г.о. предварителният договор, при сключването на който продавачката е представлявана от ищцата, е обявен за окончателен.
За постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство не притежава права върху процесния имот по наследство от своя баща Г. Д. Г., починал на 14.09.1978г., който до смъртта си е бил в брак с нейната майка С. И. А., тъй като етажът е бил изграден в груб строеж след смъртта на съпруга и не е бил съпружеска имуществена общност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предпоставките за придобиване право на собственост върху новопостроен жилищен обект при условията на съпружеска имуществена общност, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на спора в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай в представените от касатора решения на ВС и ВКС – № 277 по гр.д.№ 88/92г. № 865 по гр.д.№ 408/93г., № 306 по гр.д.№ 902/95г. и № 957 по гр.д.№ 63/04г. поставеният от касатора въпрос е решен по същия начин, както и в обжалваното решение, като е прието, че изграденият по време на брака самостоятелен обект на правото на собственост се включва в съпружеската имуществена общност само ако е довършен до определена степен на самостоятелност в груб строеж – карабина. С оглед на това противоречие по този въпрос между обжалваното и посочените решения не е налице.
Другото посочено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени и същите не са налице, поради което следва да се приеме, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане и на това основание.
С оглед на казаното подадената от Г. Г. Г. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата В. Д. направените от него разноски в настоящото производство в размер на 250 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 200 от 12.02.10г., постановено по гр.д.№ 2518/09г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в.
О с ъ ж д а Г. Г. Г. от[населено място] да заплати на В. А. Д. от същия град сумата 250 лв./двеста и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: