О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 30.07.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5000/2017г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, срещу въззивно решение №1782/20.07.2017г. по гр.д.№296/2017г. на Софийския апелативен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси: 1.Когато предмет на делото е положителен установителен иск за собственост , основан на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, длъжен ли е ищецът в исковата молба да изложи твърдения за обстоятелствата, от които произтича правото на наследодателя му за възстановяване на собствеността, или е достатъчно да се позове на позитивното решение на ОСЗ; 2.При предявен положителен установителен иск за собственост , основан на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, в тежест на ответника ли е да докаже, че административният акт, от който ищецът черпи права, е незаконосъобразен; 3.Допустимо ли е възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на имот, който е придобит от държавата по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ, САБПФК и БПС при положение, че в същия закон е предвиден ред, по който физическите лица, чиито имоти са включени в имуществото по чл.1 да искат отмяна на отчуждаването. По отношение на последния въпрос се поддържа основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Р., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С въззивното решение е отменено решение № 8029/2016г. по гр.д.№ 7470/2015г. на Софийския градски съд. Постановено е друго, с което е признал за установено по отношение на държавата /представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството/, че Р. С. Р., [населено място], е собственик по наследство и реституция на идентификатор 681344.4333.1338 с площ 2 348 кв.м. /подробно описан/, възстановен по реда на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ с решение №0688/27.08.2009г. на ОСЗ – „О. к.”, С.. Въззивният съд е обсъдил приетите по делото доказателства и е проследил отчуждаването на недвижими имоти за изграждане на Академия за подготовка на кадри за социално управление при ЦК на БКП по регулачна преписка №356/1970г на СГНС и АДС №527/1990г. Приел е, че за посочения в акта недвижим имот с площ 71 460 кв.м. със сгради и подобрения, находящ се в [населено място], м.”О. к. 1”, включващ 16 имота, е отбелязан бивш собственик ТКЗС Г.К.”-Г. Б.. Имотите са предоставени за оперативно управление на АОНСУ при ЦК на БКП. Със заповеди от 1992г., издадени на основание чл.6 от Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБПФК и БПС /ЗИПО/ министърът на финасите е разпоредил да се изземе от БСП – АОНСУ-„О. к.” част от терен от 420 дка и съответните описани сгради. Въз основа на ЗДС са съставени и два акта за частна държавна собственост – №06314 за поземлен имот № 237 с площ 1720 кв.м. и №06315 за поземлен имот № 239 с площ 590 кв.м. Тези два имота попадат в УПИ ІХ-обществено, отреден за АОНСУ.Впоследствие са преотредени в един общ УПИ V – за жилищно строителство като е съставен нов АЧДС – №06989/2009г. С решение №0688/2009г. на ОСЗ-„О. к.” е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Д. М. върху нива от 2 269кв.м., находяща се в землището на С.-Г. Б., м.О..С решение от 03.12.2008г. по адм.д.№ 4365/2008г. на АССГ е обявен за нищожен отказът на административния орган да издаде скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ на ищеца в качеството му на наследник на В. М..Със заповед от 13.01.2012г. областният управител на област С. е отказал да отпише процесния имот от актовите книги за държавна собственост. След анализ на приетите по делото СТЕ въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот с идентификатор 68134.4333.1338 с площ 2348 кв.м. по КК е напълно идентичен с УПИ V с площ 2340 кв.м. по актовете за частна държавна собственост от 2007г. и 2009г., като представлява имот пл.№239 по плана от 1943г., собственост на В. М. преди внасянето му в ТКЗС. Върху този имот няма реализирано мероприятие – Академия за подготовка на кадри за социално управление при ЦК на БКП, имотът е без материализирани на място граници/огради/, и е незастроен. Въззивният съд е изследвал и правото на собственост върху имота на В. М. преди внасянето на имота в ТКЗС, установено с приложените по делото делбени протоколи от 1928г. За неоснователно е прието възражението на ответника за недопустимост на реституция по ЗСПЗЗ поради това, че единственият ред е този по чл.3,ал.1 ЗИПО. Изложени са съображения, че няма пречка недвижимите имоти –земеделски земи, които са станали държавна собственост по силата на чл.1,ал.4, да бъдат реституирани. Имотът е имал статут на земеделска земя, включен в ТКЗС, поради което реституцията е по реда на ЗСПЗЗ. Относно възражението за незаконосъобразност на реституцията поради наличие на пречки по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, е прието, че макар след отчуждаването през 1970г. /след внасяне в ТКЗС/ при ЗПИНМ имотът да е станал част от урбанизирана територия, то съгласно чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ /ред.,ДВ,бр.99/2002г./ няма пречка за неговата реституция, ако не са налице посочените в същата разпоредба ограничения.В случая са налице предпоставките за реституция на процесния имот и са неоснователни възраженията за материала незаконосъобразност на решението на ОСЗ, придружено и с удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ. Липсва пречка по чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като липсват каквито и да било доказателства за наличие на реализирано мероприятие върху имота. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения. От СТЕ е установено, че процесният имот представлява незастроен терен, изоставена нива и върху него няма реализирано мероприятие. Процесният имот е индивидуализиран съгласно изискванията на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ.Скицата към решението на ОЗС е издадена след решението на административния съд, с който е обявен за нищожен отказът на административния орган.При косвения съдебен контрол по реда на чл.17,ал.2 ГПК по отношение на решението на ОСЗ въззивният съд е приел, че не са налице поддържаните от държавата възражения за материална незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Относно поддържаните в допълнителна писмена молба от касатора доводи за недопустимост на въззивното решение, поради нередовност на исковата молба, следва да се посочи,че те в настоящото производство по чл.288 ГПК не могат да бъдат приети за основателни. Касаторът се позовава на практика на ВКС, обективирана в решение №67/2014г. по гр.д.№7530/2013г., ІІ г.о. с твърдение, че в исковата молба липсва надлежно формулиране на фактите, които формират заявеното от ищеца основание за собственост върху процесния имот- реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство, което води до невъзможност съдебният акт по съществото на спора да формира СПН досежно съществуването или несъществуването на спорното право. Липсват данни дали имотът е бил земеделски към момента на обоществяването, изобщо бил ли е обобществен и кога. Посочената практика на ВКС е неотносима, тъй като касае случай, при който в обстоятелствената част на исковата молба липсват фактите, с оглед на които ищецът твърди, че е придобил спорното право. В разглеждания случай ищецът е основал своето право на собственост на реституция по реда на ЗСПЗ и наследствено правоприемство от бившия собственик на земеделския имот /внесен в ТКЗС/ В. М.. По делото са представени доказателства, анализирани и от въззивния съд, относно правото на собственост на наследодателя, включването на имота в ТКЗС и последващата регулачна преписка от 1970г. В тази връзка не може да се приеме и че по поставения първи въпрос в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е налице противоречие с цитираното решение № 67/2014г., по гр.д.№ 7530/2013г., ІІ г.о. Не е налице противоречие с посочената практика на ВКС и по втория правен въпрос – при предявен положителен установителен иск за собственост, основан на наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ, в тежест на ответника ли е да докаже, че административният акт, от който ищецът черпи права, е незаконосъобразен. С посоченото решение № 239/2015г. по гр.д.№6619/2014г., І г.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че съобразно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения и че при оспорване на обстоятелствата, на които се основават искове или възражения за придобиване права на собственост, доказването следва да е пълно. Доказването трябва да е пълно, когато то е главно – от страната, която носи доказателствената тежест за релевантни за спора и изгодни за нея факти, които са оспорени от насрещната страна.Когато доказването е насрещно /цели се да бъде обезсилено проведеното главно доказване/ то може да е непълно, защото е достатъчно да доведе до разколебаване на главното доказване , че подлежащите на доказване факти не са се осъществили в обективната действителност. В настоящия случай въззивният съд е разгледал възраженията на ответника относно материалната незаконосъобразност на реституцията по ЗСПЗЗ и по реда на чл.17,ал.2 ГПК след извършен косвен съдебен контрол /съгласно ТР №5/2011г., ОСГК/ е приел, че тези възражения са неоснователни. В тази връзка е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с мероприятието изграждане на Академия за подготовка на кадри за социално управление при ЦК на БКП /АОНСУ/, в т.ч. приетите по делото експертни заключения и е направил извод, че процесният имот не е засегнат от мероприятието. При разпределяне доказателствената тежест в процеса е приел, че насрещното доказване не разколебава проведеното от ищеца доказване на наличието на предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ. Изводите на въззивния съд не са основани на неправилно разпределена и приета като неизпълнена доказателствена тежест на ответника в процеса, а въз основа на представените по делото доказателства във връзка с тези възражения. Не налице и соченото основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване по въпроса допустимо ли е възстановяването по реда на ЗСПЗЗ на имот, който е придобит от държавата по силата на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ДКМС, ОФ, САБПФК и БПС /ЗИПО/ при положение, че в същия закон е предвиден ред, по който физическите лица, чиито имоти са включени в имуществото по чл.1, да искат отмяна на отчуждаването. Този въпрос е ирелевантен за изхода на спора и не е предмет на решаващите изводи на въззивния съд. Това е така, защото редът по чл.3 от цитирания закон предвижда в едногодишен срок от влизането му в сила физическите лица, чиито недвижими имоти са били отчуждени и включени в имуществото по чл.1, да поискат отмяна на отчуждаването, ако обектите, предмет на отчуждаването съществуват. Установената от въззивния съд фактическа обстановка е за обобществяване на земеделския имоти, а не отчуждаване от физическите лица – собственици, промяна на статута след включване в регулация, както и последващо изземване на имота със заповед на министъра на финансите по реда на чл.6 от организациите по чл.1 от същия закон.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Р. С. Р., [населено място], следва да се присъдят направените разноски в размер на 950 лева за адвокатско възнаграждение с оглед представените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1782/20.07.2017г. по гр.д.№296/2017г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати на Р. С. Р., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 950 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: