О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 09.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2353/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 16458 от 19.01.2012 г. на И. Д. Т. от [населено място], чрез адвокат В. Й. срещу въззивно решение № 112 от 15.10.2012 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр. д. № 801/2012 г. С посоченото решение е частично отменено решение № 188 от 30.12.2011 г. на Районен съд – Несебър, постановено по гр. д. № 914/2010 г. и вместо него са уважени предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на дворно място и чл. 109 ЗС за премахване на намиращите се в него незаконни постройки.
С писмен отговор ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната недопустимост, респективно неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. При обективно и субективно съединение на искове меродавна е цената на всеки иск поотделно. Следва да се отбележи, че предявеният негаторен иск е оценяем и неговата цена е равна на стойността на правото, което се твърди, че е нарушено със съответните действия, чието извършване се иска да бъде преустановено или цената на този иск в случая е равна на цената на ревандикационния иск, който има за предмет само дворното място, а не и построените в него сгради.
В конкретния случай по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 703, 90 лева (л. 21 от първоинстанционното дело). Обстоятелството, че към момента стойността на имота се е увеличила значително не може да бъде взето предвид, тъй като съгласно чл. 70 ГПК, цената на иска се определя от ищеца и въпрос за нея може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото заседание. Предвид изложеното, цената на обективно съединените искове е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответницата по касационната жалба Д. Х. Г. от [населено място] разноски в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я без разглеждане касационна жалба вх. № 16458 от 19.11.2012 г. на И. Д. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 112 от 15.10.2012 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр. д. № 801/2012 г.
П р е к р а т я в а производството по гр.д. № 2353/2013 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д a И. Д. Т. от [населено място] да заплати на Д. Х. Г. от [населено място] сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: