О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 01.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 612/2012 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Б. А. С. и Е. Д. С., [населено място], вх.№5711/2012г. и вх.№12293/12г. срещу въззивно решение №9/03.01.2012г. по гр.дело № 2398/2011г. на Пловдивския окръжен съд, както и срещу решение №545/02.04.2012г. по същото гражданско дело, постановено по реда на чл.250,ал.1 ГПК. В изложението към първата касационна жалба се сочи, че следва да се допусне касационно обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че целият процес се е развил без надлежна представителна власт за ищците. Д. С. не е подписал адвокатско пълномощно, а подписаното от Г. С. и съставено в момент, когато тя е отсъствала от страната.Допуснати са нарушения при обсъждане възражението на касаторите за придобивна давност по отношение на процесния имот. В допълнителната касационна жалба се сочи, че незаконосъобразно въззивният съд е отказал да допълни решението си като обсъди всички доводи на касаторите.
Ответниците по касация Г. П. М. и Д. П. С., [населено място], оспорват касационните жалби в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Ответникът по касация Л. А. Д. оспорва касационните жалби и излага съображения, че не следва да се допуска касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение №9/2012г. е потвърдено решение №2114/02.06.2011г. по гр.д.№11498/2009г. на Пловдивския районен съд, с което е разпределено реалното ползване между страните по делото на дворно място, представляващо поземлен имот №555, за който е отреден УПИ ХV-555,554, кв.41 по плана на [населено място], ведно с построените в него три жилищни сгради, гараж и стопанска постройка, съгласно заключение и скица проект към СТЕ на в.л.К.. За да постанови решението си въззивният съд е приел въз основа на доказателствата, че страните по делото са съсобственици на процесните имоти по силата на делба, наследяване и дарение. Възражението на ответниците С., че са изключителни собственици на имота на основание придобивна давност, тъй като са придобили идеалните части на останалите съсобственици, е прието за недоказано. Не е установено те да са упражнявали фактическа власт върху имотите в изискуемия от закона 10 годишен срок от една страна, а от друга – да са променили държането на частите на останалите съсобственици във владение и да са демонстрирали тази промяна.Първата демонстрация на своенето на чуждите части е през 2005г., поради което и не е налице изискуемият 10 годишен давностен срок. С решение №545/2012г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на Б. С. и Е. С. за допълване на решение №9/2012г. по гр.д.№2398/2011г. по възраженията за липса на представителна власт на адвокат М. по отношение на Б. С..
Не са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, който определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Непосочването на релевантен правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, релевантен за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е решен в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК се сочат касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, а не правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Оплакванията,касаещи липсата на представителна власт на пълномощника на противната страна, не могат да се релевират от касаторите, тъй като по начало касаят чужди процесуални права.Втората част от изложението – относно обсъждането на възражението за придобивна давност на основание чл.79,ал.1 ЗС, също не представлява конкретен правен въпрос, тъй като не се сочи какви релевантни за спора, възражения, факти или доказателства не са обсъдени от въззивния съд. Само посочването на съдебни решения, на които обжалваното решение противоречало, не може да обоснове допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Освен това оплакванията за незаконосъобразност на изводите на съда, че не е доказано твърдението за придобиване частите на останалите съсобственици, са по съществото на спора и не могат да послужат за въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК в производството по чл.288 ГПК. Освен това в рамките на настоящото производство по спорна съдебна администрация не се признават права, а само се установява наличието на съсобственост при определени квоти. Възраженията на страната, че не е налице съсобственост следва да бъдат доказани. Касаторите не сочат правни въпроси във втората жалба, подадена срещу решението по чл.250,ал.1 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на производството на ответника по касация Л. А. Д. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500лева съгласно договор за правна защита от 25.04.2012г. Останалите ответници по касация не са направили искане и не са приложили доказателства в тази насока.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9/03.01.2012г. по гр.дело № 2398/2011г. на Пловдивския окръжен съд, както и на решение №545/02.04.2012г. по гр.дело № 2398/2011г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Б. А. С. и Е. Д. С., [населено място], да заплатят на Л. А. Д., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: