О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 27.01. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 6827/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Федерация на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/ и на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост /ФСГОДП/ срещу въззивно решение №1163/12.06.2013г. по гр. дело № 643/2013г. на Софийския апелативен съд.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Федерация на независимите синдикати от земеделието са изложени твърдения за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС по въпроса следва ли съдът да зачита формалната доказателствена сила на констативния нотариален акт до момента, в който не бъде доказана с нарочен съдебен акт неверността на фактите, предмет на удостоверителното изявление в него. Сочи се противоречие с ТР№11/2012г.,ОСГК и други решения на ВКС.
В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост се твърди наличието на основанията на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. В т.1 от изложението се сочи, че неправилно съдът е приел за недоказано правото на собственост и това е в пряко противоречие с константната практика на ВКС. Производството е протекло при съществени нарушения на процесуалните правила. В тази част на изложението касаторът цитира части от множество решения на ВКС по различни казуси. В т.2 от изложението се твърди, че първоинстанционното и второинстанционното решение противоречиво разрешават правния спор, поради което е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. В т.3 на изложението се твърди, че е налице произнасяне по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото във връзка с приложението на чл.59,ал.1 ЗС и чл.108 ЗС. Не е зачетена СПН по влязло в сила решение, с което претенцията на ФНСОХП за право на собственост върху част от сградата е отхвърлена. След като претенцията на ФНСОХП за собственост е отхвърлена, съдът не може да се произнася по въпроса дали ФСОГСДП и ФНЗС са собственици или не на имота. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Федерация на независимите синдикални организации от хранителната промишленост /ФНСОХП/ оспорва жалбите в отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д.№8394/2009г. на Софийския градски съд.Вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени, предявените от ФСОГСДП и ФНСЗ против ФНСОХП иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху конкретно изброени и подробно описани помещения, намиращи се в административна сграда, построена в дворно място,съставляващо парцел VІ-6,кв.298 по плана на [населено място], м.”Еврейски гробища” и за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД на всеки ищец по 5662,17 лева за ползването на имотите през периода 14.01.2008г. – 04.02.2009г.
Въззивният съд е приел, че ищците основават правото си на собственост на констативен нотариален акт №13/2000г., с който са признати за собственици на основание правоприемство и преустройство на процесните помещения. Удостоверителното изявление за правото на собственост в акта не отговаря на действителното правно положение, поради което този нотариален акт не легитимира ищците като собственици.За да достигне до този извод въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка със спорния въпрос дали ищците са правоприемници на бившия собственик на терена Сдружение на стопанските служители при Министерство на търговията, промишлеността и труда и при Министерство на земеделието и държавните имоти.Прието е, съгласно Наредба-закон от 1945г. статутът на професионалните сдружения, каквото е било и посоченото, е преуреден като те следва да бъдат „разтурени” и имуществото им да се предаде на образуваните на тяхно място професионални съюзи, посочени от министъра на вътрешните работи. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че създаденият през 1945г. Съюз на земеделско-стопанските и горски служители и работници е правоприемник по отношение на процесния имот на разтуреното сдружение, а оттук и преминаването му към следващите правоприемници – настоящи ищци. С влязло в сила решение по гр.д.№4867/2002г. на СГС е прието за установено, че ответникът по иска ФНСОХП не е собственик на процесния имот, но е отхвърлен и искът на ФСОГСДП и ФНЗС срещу него за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването му. И в настоящия процес тези страни не са доказали да са собственици на последния. Те не са доказали твърдяното придобивно основание правоприемство и преустройство, поради което удостоверителното изявление в констативния нотариален акт №13/2000г., на който основават правото си на собственост, не отговаря на действителното правно положение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението и по двете касационни жалби.
Не е налице соченото от касатора Федерация на независимите синдикати от земеделието основание на чл.280,ал.1, т.1 ГПК по поставения от него въпрос следва ли съдът да зачита формалната доказателствена сила на констативния нотариален акт до момента, в който не бъде доказана с нарочен съдебен акт неверността на фактите, предмет на удостоверителното изявление в него. Приетото от въззивния съд разрешение не е в противоречие,а в съответствие с ТР№11/2012г.,ОСГК. Съобразно последното, нотариалният акт, с който се признава право на собственост по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи. Въззивният съд е приел, че с оглед приетите по делото доказателства, констатациите за правото на собственост не отговарят на действителните права, т.е. че не е налице удостовереното от нотариуса придобивно основание правоприемство.
Не са налице и сочените от касатора Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост основания на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа конкретни правни въпроси, които да са релевантни за изхода на делото, били са включени в предмета на спора и са решени от въззивния съд. В т.1 от него се сочат процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт като се цитират части от постановени от ВКС решения. Твърди се, че производството е протекло в разрез с правилата по ГПК. Посоченото в т.2, че първоинстанционното и второинстанционното решение противоречиво разрешават правния спор, поради което са налице противоречиво решавани от съдилищата материалноправни и процесуалноправни въпроси не може да послужи като основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК Съобразно разясненията, дадени в т.2 на ТР№1/2009г., ОСГТК, приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на релевантен правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд, а не постановените от съответната инстанция по едно и също дело решения. Посоченото в т.3 основание за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.3 ГПК също не е налице. Не е поставен конкретен въпрос „по приложението на чл.59,ал.1 ЗС и чл.108 ЗС”. Твърдението, че съдът не е зачел силата на пресъдено нещо /СПН/ на влязло в сила решение, с което претенцията на ФНСОХП срещу касаторите за право на собственост върху част от сградата е отхвърлена, тъй като тя е пречка той да се произнася по въпроса дали последните /ФСОГСДП и ФНЗС/ са собственици или не на имота, не може да предпостави прилагане разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика относно обективните и субективни предели на СПН като е приел, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът за собственост на настоящия ответник, не е пречка той да оспорва правото на собственост на настоящите ищци. Не е налице пререшаване на въпроса за правото на собственост на последните, които са предявили иска за собственост в настоящия процес, в който се изследват твърдяните от тях права.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1564 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1163/12.06.2013г. по гр. дело № 643/2013г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА Федерация на независимите синдикати от земеделието /ФНСЗ/ и на Федерация на синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата промишленост /ФСГОДП/ да заплатят на Федерация на независимите синдикални организации от хранителната промишленост /ФНСОХП/ разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1564 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: