О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 161
София, 17.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.03.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 935/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№131357/07.11.2014г.,подадена от В. Д. Д.,чрез пълномощника му адвокат Й. М.,против решение от 23.09.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Б въззивен състав,постановено по гр.д.№3936/2013г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 31.07.2012г.,постановено по гр.д.№8648/2010г. по описа на Софийски районен съд,ГО,57 състав-за допускане делба между Я. В. Д.,Д. Д. Д.,Д. Д. Д. и В. Д. Д.,на описаните в решението недвижими имоти при квоти:по 1/6 идеална част за ищците Я. В. Д.,Д. Д. Д. и Д. Д. Д. и 3/6 идеални части –за ответника В. Д. Д..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Я. В. Д.,Д. Д. Д. и Д. Д. Д.,чрез пълномощника си адвокат М. Х.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че по делото не се спори,че първоначалните съделители Д. Д. Д./починал в хода на производството по делото и заместен от законните си наследници-Я. В. Д.,Д. Д. Д. и Д. Д. Д./ и В. Д. Д.,са съсобственици на имотите описани в исковата молба,по силата на наследствено правоприемство на родителите си Д. Д. Н. и Н. Д. Н.,а се спори дали В. Д. Д. е придобил по-голям дял,по силата на направеното в негова полза универсално саморъчно завещание от 07.02.2003г. от Н. Д. Н.,което е било оспорено.Съдът е посочил,че тежестта на доказване истинността на завещанието се носи от страната,която го е представила и черпи права от него,като по силата на член 154 ГПК/отм/,В. Д. Д. следва да установи автентичността на документа по безспорен и несъмнен начин.След анализ на заключенията на приетите графологични експертизи/единична и две тройни експертизи/ изслушани и пред двете съдебни инстанции ,въззивният съд е стигнал до извода,че ръкописният тест,с който е изписано завещанието и подписа за „завещател” вероятно не са изписани от Н. Д. Н.,което води до нищожност на завещанието на основание чл.42,б.”б” вр. с чл.25 ЗН.Съдът изрично е изложил доводи за некредитиране на особеното мнение на вещо лице Б.,защото същото е изолирано и не се подкрепя от заключенията на експертите,изслушани пред двете съдебни инстанции,които са подробни,мотивирани и аргументирани,поради което съдът ги кредитира като компетентно и обективно изготвени.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като /цитирам/:
„Материалноправният въпрос,по който се е произнесъл съдът и който е от решаващо значение за правилното решаване на спора е:Следва ли преценката на съда за авторството на саморъчното завещание и изводите му за нищожността му при наличие на нововъзникнало обстоятелство по чл.266 ГПК във връзка с член 201 ГПК и член 202 ГПК да бъде съобразена с тези доказателства и липсата на съвкупна преценка с другите доказателства води ли до необоснованост на постановените актове и нарушения на съдопроизводствените правила и дават ли отражение върху правния въпрос,обусловил изводите на съда?”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение
Така формулиранията като правен въпрос от касатора е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд,тъй като производството по делото се е развило по реда на ГПК/отменен/,в който не са налице аналогични разпоредби,свързани със забраните за посочване на нови факти и доказателства,отнасящи се до въззивното производство съгласно предвиденото в разпоредбата на член 266 ГПК.Следователно, такъв правен въпрос не е разрешаван в постановеното въззивно решение.Напротив,видно от данните по делото,въззивният съд,по искане на жалбоподателя В. Д. Д.,настоящ касатор,е допуснал и изслушал тройна съдебно-графологична експертиза/определение в съдебно заседание от 28.10.2013г./,чийто анализ и оценка е част от отразеното в решаващите мотиви на съда.Този посочен от касатора въпрос, вероятно е свързан с искането му, след изслушването на тази тройна графологична експертиза,за назначаване на повторна тройна експертиза в съдебно заседание от 31.03.2014г.,което въззивният съд е оставил без уважение.Това по същество представлява касационно оплакване и няма отношение към предвиденото с настъпилите преклузии, по смисъла на разпоредбата на член 266 ГПК,защото както вече бе посочено производството по делото е започнало и се е развило по друг процесулен ред,а именно по реда на ГПК/отменен/.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответниците по касационната жалба Я. В. Д.,Д. Д. Д. и Д. Д. Д.,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационно инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №153205/04.02.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.09.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Б въззивен състав,постановено по гр.д.№3936/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Д. Д. от [населено място] да заплати на Я. В. Д.,Д. Д. Д. и Д. Д. Д. сумата от 800 лева/осемстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: