О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 03.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1284/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.Пловдив срещу решение № 1611 от 21.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2301/2018 г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 317 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 1475/2017 г. на Асеновградския районен съд и е приел за установено по предявения от Земеделска кооперация „Пчела – в ликвидация“, с.Ахматово, Пловдивска област против касатора иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че кооперацията е собственик на поземлен имот № 13 с обща площ от 958 кв. м., попадащ в УПИ – II-озеленяване, ведно с построената в този поземлен имот сграда с площ от 13, 60 кв. м., в кв. 1 по ПУП на с.Ахматово, общ. Садово, на основание давностно владение.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е установил фактическа власт върху процесния имот по силата на писмен договор от 23.12.1994 г., сключен между Кооперативно земеделско стопанство – Ликвидационен съвет, представлявано от комисия на правоимащите, избрана от общото събрание и Земеделска кооперация „Пчела“ с.Ахматово, комисия на КЗС-ликвидационен съвет, с който на ЗК „Пчела“ са продадени сгради, недвижими имоти, машини и инвентар, включително трафопост-ТКЗС със земя и площадка, незастроена площ от 958 кв. м. и застроена площ от 13, 60 кв. м. в стопански двор на ТКЗС УПИ-2 ПИ 13, кв. 1, с.Ахматово. Трафопост 2 с площ от 9 кв. м., находящ се в с.Ахматово, кв. 1, построен в парцел II – Озеленяване до стопански двор е актуван с Акт № 67 от 19.10.1995 г. за държавна собственост, в който като година на построяване е отбелязана 1983 г., а като основание за актуване като държавна собственост – писмо № Н-26.00-0040 от 11.11.1993г. на Министерство на финансите. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че трафопостът е построен около 1960 г. от бившето ТКЗС за обслужване нуждите на ТКЗС и понастоящем се стопанисва от Електроснадбителен район гр.Асеновград. Изложени са съображения, че в конкретния случай спорът между страните не е за собствеността на електрическите съоръжения, намиращи се в постройката на трафопоста, които са под специален режим, а за собствеността на постройката, в която са разположени и за терена около нея. Прието е, че няма законова забрана постройката и земята, да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие, тъй като в ЗЕЕЕ /1999.2004г./ и в действащия Закон за енергетиката е предвидено съществуването на вещни права на трети лица върху недвижимите имоти, прилежащи към енергийните обекти. Прието е, че след като ищцовата кооперация е установила фактическа власт върху процесния поземлен имот и сградата, в която е разположено енергийно съоръжение от 1994 г. и няма данни същата да е прекъсвана или отнемана, то в нейна полза е изтекъл предвидения от закона давностен срок, поради което е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Произвел ли е вещнопрехвърлителен ефект договорът от 23.12.1994 г. и съответно ищцовата кооперация придобила ли е право на собственост върху процесните вещи; 2. Осъществявана ли е и от кого (от ищеца или от ответника) фактическа власт върху сградата (помещението), в която се намират енергийните съоръжения; 3. При противоречие между гласните доказателства, чий показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това; 4. Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия-предприемане на действия за съставяне на нотариален акт – без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито; 5. Представлява ли трафопостът материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на Закона за енергетиката, без който е невъзможно да бъде осигурено нормалното функциониране на площадковия енергиен обект по предназначението му; 6. Следва ли да бъдат разграничени елементите, взаимно и функционално определящи съществуването и експлоатацията на енергийния обект- трафопост като сграда от една страна и като трайно монтирани електрически уредби и съоръжения от друга или представляват единно цяло. Поддържа се, че решенето е и очевидно неправилно.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение. Поставеният от касатора правен и въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
В случая първите два въпроса не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и дадените с посоченото тълкувателно решение разяснения, тъй като са по съществото на спора, свързани са с конкретна фактическа обстановка и не предполагат даването на принципни отговори, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това първият въпрос не е и от обуславящо изхода на спора значение, тъй като въззивният съд е приел, че въз основа на него кооперацията е установила фактическа власт върху процесния имот като изходът на спора е определен от произнасянето по релевирания от ищеца придобивен способ – придобивна давност. Изложеното важи и за въпроса дали е допустимо присъединяване на владение, което не е явно и открито, доколкото въззивният съд в мотивите си е приел, че от момента на установяване на фактическата власт върху процесния имот от ищцовата кооперация по силата на договора от 23.12.1994г., същата е владяла имота до завеждане на исковата молба и в нейна полза е изтекъл предвидения в закона давностен срок и без да е налице присъединяване на владението.
Третият поставен въпрос също не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване, тъй като не представлява принципен процесуалноправен въпрос, а оплакване за допуснато по конкретното дело нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, което е ирелевантно за настоящата фаза на касационното производство, още повече, че този въпрос не кореспондира на съображенията на съда относно преценката на събраните по делото доказателства.
От значение за изхода на делото са въпросите относно статута и правния режим, под който попада сградата на трафопоста, доколкото въззивният съд е приел, че в конкретния случай спорът между страните не е за собствеността на електрическите съоръжения, намиращи се в постройката на трафопоста, които са под специален режим, а за собствеността на постройката, в която са разположени и за терена около нея и че няма законова забрана постройката и земята, да принадлежат на друго лице, различно от енергийното предприятие. По тези въпроси обаче въззивният съд не се е произнесъл в противоречие, а изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 291 от 27.02.2015 г. по гр.д. № 4016/2014 г. на І г.о., решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр.д. № 217/2012 г. на ІV г.о., решение № 247 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 3868/2008 г. на ІІІ г.о. и др., съгласно която при изясняване собствеността върху енергийни обекти от категорията на процесния е направено разграничение между съставните му компоненти – сграда / помещение/ и прикрепено към нея енергийно съоръжение, като е обоснован извод, че няма законова пречка сградата/ помещението/, в което са монтирани съоръженията за пренос и разпределение на ел. енергия, да принадлежи на трето лице.
Атакуваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Същото не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производството за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1611 от 21.12.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2301/2018 г. на Пловдивския окръжен съд.
О с ъ ж д а „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр.Пловдив да заплати на Земеделска кооперация „Пчела – в ликвидация“, с.Ахматово, общ. Садово сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: