Определение №296 от 12.6.2019 по гр. дело №22/22 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 296

София, 12.06.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.03.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 22/2019 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13794/02.10.2018г.,подадена от Т. Г. Г.,чрез пълномощника му адвокат Ж. Д. И. против решение № VІ-87 от 06.08.2018г. на Бургаски окръжен съд,гражданско отделение ,шести въззивен състав,постановено по в.гр.д.№941/2017г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №36 от 9.03.2017г. по гр.д.№1161 по описа за 2015г. на РС-Несебър, като вместо него е постановено:
-отхвърля иска на И. Б. С. против А. С. С. по чл.21, ал.1 СК от 1985г. /отм./ за признаване в отношенията между двете, че И. Б. С. е изключителен собственик, вследствие пълна трансформация на лично имущество при придобиването на следните недвижими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ № 4, изграден в Ж. “К.“, комплекс “М.-2“, блок. 47 в кв.95, парцел * по плана на [населено място], представляващ СОС с идентификатор *****, в сграда 1, разположен в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 82,12 кв.м., ведно с принадлежащите му изба с площ от 12,56 кв.м., ведно с таванско помещение № 4 с площ от 25,80 кв.м., ведно с 6,316% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
2. ГАРАЖ № 1 с площ от 22,81 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно с 1,349% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
– отхвърля иска на И. Б. С. против А. С. С. по член 21,ал.2 СК от 1985г. /отм./- за признаване в отношенията между двете, че И. Б. С. е собственик на 9/10 ид.ч., вследствие частична трансформация на лично имущество при придобиването на следните недвижими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ № 4, изграден в Ж. “К.“, комплекс “М.-2“, блок. 47 в кв.95, парцел * по плана на [населено място], представляващ СОС с идентификатор *****, в сграда 1, разположен в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 82,12 кв.м., ведно с принадлежащите му изба с площ от 12,56 кв.м., ведно с таванско помещение № 4 с площ от 25,80 кв.м., ведно с 6,316% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
2. ГАРАЖ № 1 с площ от 22,81 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно с 1,349% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
– приема за относително недействителен по отношение на А. С. С., договора за дарение, сключен на 16.08.2007г. с нотариален акт №180, т.ХХІV, дело №4644, рег.№12337/2007г. на нотариус С. А. с рег.№* и район на действие РС-Н., между И. Б. С. и Т. Г. Г., в частта, с която е дарена 1/4 ид.ч. /една четвърт идеална част/ от правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ № 4, изграден в Ж. “К.“, комплекс “М.-2“, блок. 47 в кв.95, парцел * по плана на [населено място], представляващ СОС с идентификатор *****, в сграда 1, разположен в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ 82,12 кв.м., ведно с принадлежащите му изба с площ от 12,56 кв.м., ведно с таванско помещение № 4 с площ от 25,80 кв.м., ведно с 6,316% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
2. ГАРАЖ № 1 с площ от 22,81 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, ведно с 1,349% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
-ДОПУСКА делба на следните недвижими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ № 4, изграден в Ж. “К.“, комплекс “М.-2“, блок. 47 в кв.95, парцел * по плана на [населено място], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, който се намира в сграда 1, разположен в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на обекта-жилище, апартамент, брой нива на обекта-един, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е на застроена площ от 82,12 кв.м., състоящ се от дневна, кухня- трапезария, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, две тераси и коридор с изложение- изток и граници по документ за собственост, както следва: юг- ап.№ 5, север- ап.№ 3, изток-външен зид, запад- стълбище и ап.№5, горе- ап.№7, отдолу- ап.№№ 1 и 2, а съгласно схема №15-529100-04.12.2015 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ****, *****, под обекта – самостоятелни обекти с идентификатори ****, ***** и над обекта-самостоятелен обект с идентификатор ****, ведно с принадлежащите му ИЗБА с площ от 12,56 кв.м. при граници: юг-изба № 13, север и изток-външен зид, запад-коридор, ведно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 4 с площ от 25,80 кв.м. при граници- юг-таван № 5, север и изток-външен зид, запад-коридор, ведно с 6,316% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;
2. ГАРАЖ № 1 с площ от 22,81 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *** с предназначение на обекта – за офис, брой нива на обекта-едно, при граници по документ за собственост: ап.№ 1, север и запад-външен зид, юг-гараж № 2, а по схема № 15-529096-04.12.2015 при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж самостоятелни обекти с идентификатори ****, *****, под обекта – няма и над обекта-самостоятелен обект с идентификатор ****, ведно с 1,349% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;между съделителите А. С. С.,И. Б. С. и Т. Г. Г., при следните квоти: 1/4 /една четвърт/ ид.ч. за А. С. С.; 1/4 /една четвърт/ ид.ч. за И. Б. С. и 2/4 /две четвърти/ ид.ч. за Т. Г. Г..
В касационната жалба се правят оплаквани,че въззивното решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,на съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата А. С. С.,чрез пълномощника си адвокат В. С.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
Постъпила е и касационна жалба срещу горепосоченото въззивно решение с вх.№13797/02.10.2018г.,подадена от И. Б. С.,чрез пълномощника й адвокат Ж. Д. С.,с което се иска да се отмени обжалваното решение,като неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответницата А. С. С.,чрез пълномощника си адвокат В. С.,в писмения отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
Ответникът Т. Г. Г.,в писмено становище по жалбата,счита същата за основателна и моли да бъде уважена.
С решаващите си мотиви,съдът е приел,че безспорно е установено по делото, че ищцата А. С. С. и ответницата И. Б. С. са наследниците по закон на С. С., починал на 22.03.2006г., като първата е негова дъщеря от предходен брак, а втората- преживяла съпруга на наследодателя С. С.,които са сключили граждански брак на 16.08.1992г. и по време на брака им- на 18.10.1999г., приживе наследодателят С. С. и ответницата И. С. са били признати на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК за собственици на процесните недвижими имоти,както и че И. С. е била член-кооператор на Ж. №17”К.”,гр.Н. още през 1983г.Съдът е посочил,че основният спорен въпрос по делото е дали имотите са придобити в резултат на съвместен принос на съпрузите или чрез лични средства и труд на ответницата по делото.В тази връзка,съдът е анализирал събраните писмени и гласни доказателства по делото,както и при при съвкупната им преценка,е стигнал до извода, че безпротиворечиво е доказано, че процесните апартамент и гараж са били построени до 1990г., т.е. преди брака на И. и С. С..Съдът е посочил,че посредством писмени доказателства се установява, че преди приключването на строежа- на 10.07.1984г. ответницата е платила 3000 лв. , както и 810 лв.,а видно от служебната бележка на л.181, в периода 1984г.1989г. ответницата работила като управител на ресторант „Черно и бяло“ /“Ориент“/ в КК „Слънчев бряг“, за което получила брутен доход в размер на 16267,52 лв. и в този период от трудовото ? възнаграждение били направени удръжки за вноски по заем от ДСК в размер на 1890 лв., както и удръжки за ползвано ведомствено жилище- в размер на 791,30 лв,като и липсват конкретни доказателства от „ДСК“, какви вноски е погасила ответницата от заема от 12000 лв., средствата от който са били вложени в общата каса на ЖСК.Съдът е взел предвид,че доколкото член-кооператор към онзи момент е била единствено И., дори да е вярно изложеното от св.З., че С. е влагал придобитите от личния му труд средства в строежа /което се отрича от останалите свидетели/, той на практика ги е дарявал на И. /във връзка с членственото ? правоотношение с кооперацията/, тъй като съвместното съжителство няма последиците на гражданския брак и по-конкретно последиците по чл.19, ал.1 СК /отм./ относно придобитите чрез съвместен принос вещи, вещни права, влогове, вкл.вноски по членствени правоотношения в ЖСК.По отношение на следващия спорен въпрос е дали С. С. е бил член кооператор към датата на съставянето на оспорения нотариален акт от 1999г.,съдът е приел,с оглед доказателствата по делото, че С. С. е бил приет за член-кооператор в процесната ЖСК, макар и КНА от 1999г. да е оспорен като неверен в частта за това, че С. е придобил право на собственост върху процесните имоти, този нотариален акт се ползва с доказателствена сила за това, какви документи са били приложени към него,а сред тях са окончателен разделителен протокол /който съдържа разпределение на имотите между член-кооператорите/ от 19.04.1999г. и удостоверение, че протоколът е влязъл в сила.Съдът е стигнал до извода,че приносът на С. С. в придобиването на процесните имоти /макар построени преди брака със средства и труд на ответницата/ се състои в това, че при придобиването на собствеността двамата са били съпрузи от 7 години, през който период С. активно е участвал в издръжката и грижите за семейството,поради което е приел за неоснователен насрещният иск за признаване на пълна трансформация на лично имущество, предявен от ответницата.Съдът е приел също така за неоснователен и предявения при условията на евентуалност иск за частична трансформация /до размер от 9/10 ид.ч./, тъй като макар вложените средства при изграждането на имотите да са били основно с личен произход за ответницата, същата не би придобила каквато и да било ид.ч. от тях, ако не е била омъжена за С. С. и той не е имал съществен принос за придобиването им, макар и чрез други грижи за семейството.При така установеното,съдът е приел,че с прекратяването на съпружеската имуществена общност между И. С. и С. С., поради смъртта на последния,, дяловете на двамата в процесните имоти са били равни- по 1/2 ид.ч.,като ответницата И. С., освен на своята 1/2 ид.ч. от имотите е станала собственик по наследство от покойния си съпруг С. С. и на 1/4 ид.ч. от неговата част,а останалата 1/4 ид.ч. е станала собственост на ищцата, която като дете на наследодателя С. наследява в равни части с преживялата съпруга.Съдът е посочил,че с нотариален акт №180/2007г. И. С. е прехвърлила чрез дарение собствените си 3/4 ид.ч. от процесните имоти на своя син от предходен брак- ответника Т. Г.,като е приел за основателен иска на ищцата А. С. за обявяване спрямо нея на основание чл.76 от ЗН относителната недействителност на тази сделка, но само по отношение на наследената от И., след смъртта на съпруга ? 1/4 ид.ч. от неговото наследство от процесните имоти,а по отношение на останалата 1/2 ид.ч., която е била лична собственост на И. С. след прекратяването на брака дарението е породило правно действие и собственик на тази 1/2 ид.ч. от процесните имоти е Т. Г.,поради което е уважил частично инцидентния установителен иск по чл.76 ЗН – за 1/4 ид.ч. от процесните имоти, с които ответницата се е разпоредила в полза на ответника.При съобразяване на проиетото по заявените претенции,съдът е стигнал до извода,че делбата следва да се допусне по отношение на двата процесни имота- апартамент и гараж, описани по-горе, между тримата съделители, при квоти по 1/4 ид.ч. за А. С., 1/4 ид.ч. за И. С. и 1/2 ид.ч. за Т. Г..
По жалбата на Т. Г. Г.:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 ГПК и ал.2 на член 280 ГПК.
В точка първо римско от изложението си,касаторът формулира правни въпроси:за ограничението на въззивния съд от посочените във въззивната жалба въпроси,отнасящи се до правилността на първоинстанционното решение;за възможността на въззивния съд,без да изследва становището на страните да им даде указание да дадат своето становище за въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца,като се произнесе с решението,въвеждайки нови мотиви;за наличие на нарушение на диспозитивното начало, когато съдът основава решението си на факти,за които липсва твърдение на страните и не са били предмет на доказване в производството;по които въпроси според касатора,съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС.Излагат се доводи,във връзка с обстоятелството дали ответницата И. С. е била български гражданин към момента на издаване на констативния нотариален акт,съответно дали е притежавала разрешение от министъра на финансите,което не било обсъждано от първоинстанционния съд,а се въвежда в предмета на спора от въззивния съд,в противоречие с приетото с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Така посочените от касатора правни въпроси,видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,са неотносими към същите,тъй като не са обусловили правните изводи на съда по делото.Обсъденото от съда,във връзка с гражданството на ответницата,е само в подкрепа на приетото от същия,че наследодателят С. С. е бил приет за член кооператор на ЖСК,защото само ако е бил такъв, фигурира в окончателния разделителен протокол за разпределение на имотите между членовете на ЖСК и е вписан в констативния нотариален акт от 1999г.
В точка второ и трето римско от касатора се посочват правни въпроси: за доказателственото значение на представено копие от частен документ,когато не е представен оригинал или официално заверен препис по реда на член 183 ГПК при поискване от другата страна,както и дали съдът може да мотивира решението си на акт,който не е в изискуемата форма и не е бил приет по делото,свързани с представените писмени доказателства от ищеца-ответник по насрещния иск,а именно-протокол без номер от 12.12.1996г. на Общото събрание на ЖСК и молба от И. Б. до председателя на жилищната кооперация,които са били изключени от доказателствения материал по делото на основание член 183 ГПК от първоинстанционния съд.Видно от приетото с мотивите на въззивното решение,съдът е стигнал до извода,че първоинстанционният съд неправилно е изключил тези писмени доказателства от делото,доколкото ищцата е твърдяла,че оригиналите не се намират от нея и тя не може да ги представи,а и във връзка с представената по делото преписка на ЖСК,въззивният съд е констатирал,че тя не съдържа всички документи,във връзка със строителството,от което не може да се направи извод,че те не съществуват обективно.В случая за доказателственото значение на копието от частен документ,когато не е представен оригинала,не е от решаващо значение за правните изводи по делото.Освен това,оспорването на констативния нотариален акт от 1999г. в частта му за това,че С. е придобил правото на собственост върху процесните имоти от страна на ответницата И. С. е останало недоказано.
В точка четвърто римско са формулирани от касатора въпроси ,свързани с възможността да се признае преобразуване на лично имущество по член 21 СК/отм/,в различни хипотези-при членство в ЖСК само на единия съпруг,начина на заплащане на вноските,за характера на придобитото по време на брака имущество,във връзка с произхода на средствата и начина на плащане,които въпроси са по същество на съответно повдигнатия спор,и по които съдът постановява решението си,с оглед събраните по делото доказателства,поради което тези въпроси не са правни по смисъла на приетото с т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по жалбата А. С. С.,следва да се присъдят поисканите с отговора й и направени за настоящата касационна инстанция разноски по делото в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №581191/23.11.2018г.
По жалбата на И. Б. С.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и ал.2 на член 280 ГПК.
Видно от съдържанието на изложението,приложено към касационната жалба на този касатор,то е напълно идентично с изложението на първия касатор Т. Г.,което вече бе разгледано от касационния съд по-горе и по отношение на което не са налице посочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ето защо,касационният намира,че не следва да повтаря приетото вече по идентичното съдържание на настоящото изложение за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответницата по касационната жалба А. С. С. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна помощ №581187 от 21.11.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-87 от 06.08.2018г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№941/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. Г. Г. да заплати на А. С. С. сумата от 600 лева/шестстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОСЪЖДА И. Б. С. да заплати на А. С. С. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top