О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 09.04. 2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 397/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. А. и И. Р. А., чрез процесуалния им представител адвокат Д. В., срещу въззивно решение № 566/03.12.2013г. по гр. дело №765/2013г. на Врачанския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се въпросите : при извършено дарение на недвижим имот с уговорката,че надареният не може да отчуждава имота без съгласие на дарителя, може ли да се намали дарението до размера на разполагаемата част като се възстанови запазената част на ищците, отчуждителната сделка да се обяви за нищожна и да се допусне делба. Твърди се,че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и възражения на касаторите и е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. При наличие на съществени материалноправни и процесуални пороци решението на въззивния съд следва да бъде отменено. Произнасянето на ВКС по посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация И. А. И., Т. Х. А., А. И. А., П. Р. А. и Б. И. А., оспорват жалбата в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 661/10.07.2013г. по гр.д.№5383/2012г. на Врачанския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. А. и И. А. против И. И., Б. А., Т. А., А. А. и П. А. иск за делба на недвижим имот – апартамент №80, находящ се в [населено място], ет.2, вх.Е и за намаляване /признаване за нищожни/ договор за дарение по нот.акт №69/1995г. и договор за покупко-продажба по нотариален акт № 31/2009г. за над 1/3 ид.ч. от недвижимия имот.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че процесният имот е бил собственост на А. Я., поч.2011г. и Р. Я., поч.2009г., които с нотариален акт №69/1995г. го дарили на сина си И. А. И. като са си запазили правото на пожизнено ползване. Страните са уговорили, че надареният няма право да прехвърля имота без тяхно писмено съгласие. С нотариален акт №31/2009г. И. продал дарения му имот на синовете си Б. И. и А. И..Ищците са наследници по закон на Р. А. И., син на общия наследодател А. Я. и брат на ответника И. И.. Към момента на смъртта си общият наслдодател не е бил собственик на процесния имот, поради извършеното дарение в полза на сина си И. И..Направеното под формата на възражение искане за намаляване на дарственото разпореждане и допълване запазената част на прекия наследодател на ищците Р. И. е неоснователно, тъй като преди завеждане на делото за делба надареният е отчуждил имота в полза на синовете си. Разпоредителната сделка не е отменена в срока и по реда на чл.37 ЗН в отделно исково производство, а такъв иск не е предявен в настоящото.Неоснователно е и възражението за нищожност на договора за продажба по нот.акт №31/2009г. поради липса на писмено съгласие на дарителя А. Я.. Уговорката има морален характер и неспазването и не води до нищожност на сделката.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2010г. по тълк.д.№1/2019г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. В случая правните въпроси в първата част на изложенито не са коректно формулирани и относими към решаващите изводи на въззивния съд. Това е така, защото въззивният съд е приел, че разпоредителната сделка /покупко-продажба/ не е отменена в срока и по реда на чл.37 ЗН в отделно исково производство, а такъв иск не е предявен в настоящото. Относно договора за дарение е приел, че клаузата за даване съгласие от прехвърлителя за разпореждане с имота от надарения, има характер на морално задължение.Неспазването на уговорката не води до нищожност на сделката. В останалата част на изложението касаторът е релевирал касационни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Въпросите относно обосноваността на съдебния акт не могат да се използват пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /Обн. ДВ №59/20.07.2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение би могла единствено да послужи като основание за касиране поради неправилност, но не и като основание за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. В този смисъл са и разясненията, дадени с цитираното ТР. Следва да се има предвид по общо поставения въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото,че той в съответствие с установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, въз основа на които е посочил, че намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Конкретни релевирани необсъдени възражения и доводи касаторът не посочва.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са налице предпоставките на някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По делото не са представени доказателства от ответника по касация Б. А. за направени разноски в настоящото производство, поради което искането му присъждане на такива е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 566/03.12.2013г. по гр. дело №765/2013г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: