О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
гр. София, 29.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 303/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. срещу въззивно решение № 304 от 13.12.10г., постановено по в.гр.д.№ 324/10г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 149 от 19.05.10г. по гр.д.№ 1123/09г. на Троянския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Р. Х. О. и Д. И. Д. на три поземлени имота, находящи се в [населено място], ведно с построените в два от тях сгради при равни права.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесните имоти са били собственост на бившите съпрузи Е. Д. Д. и Д. И. Д., като след прекратяването на барака им са получени в дял на ответника Д. Д. по силата на договор за доброволна делба от 12.06.06г. С нот.акт № 129/07г. Д. Д. е продал на Е. Д. ? ид.част от имотите, а тя от своя страна с нот.акт № 150/07г. ги е продала на ищеца в първоинстанционното производство Р. Х. О., като и двете страни по последния договор са представлявани от лицето Роза Х. К. по силата на две пълномощни с нотариални заверки на подписите, извършени от помощник-нотариус Е. Г., с положени печат и щемпел на нотариус Роза К. (с едното пълномощно Е. Д. е упълномощила Роза К. да я представлява при сключването на договора за продажба на процесните имоти на Р. О., включително да договаря сама със себе си, а с другото Е. Д., като пълномощник на сина си Р. О., е преупълномощила същата да придобива от негово име недвижими имоти, включително да договаря сама със себе си).
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че извършените от помощник-нотариуса нотариални заверки на подписите не противоречат на разпоредбите на чл.472, вр. с чл.471 ГПК/отм./ и са валидни, поради което не е налице сключване на сделка от пълномощник без представителна власт. Наред с това е прието, че дори Роза К. да не е имала представителна власт, договорът е породил правните си последици с обратна сила, тъй като с декларация рег.№ 12564 от 27.11.07г. правните и фактически действия свързани с него са били потвърдени от Е. Д..
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли нотариусът да завери пълномощно, с което едно лице го упълномощава и за него възникват определени правомощия, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а така също и по въпроса налице ли е потвърждаване на действия на лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, когато декларацията, с която се цели потвърждаване на тези действия е подписана от пълномощник, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 1066 по гр.д.№ 4636/07г., Р № 245 по гр.д.№ 643/98г., Р № 493 по гр.д.№ 273/99г. на ВКС и Р № 29 по гр.д.№ 20/80г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Във връзка с първия поставен по-горе правен въпрос следва да се отбележи, че по него липсва произнасяне в обжалваното решение и същият не обуславя изхода на спора с оглед приетото от въззивния съд, че подписите на двете пълномощни са заверени от помощник-нотариус, а не от самия нотариус, в полза на когото е възникнала представителна власт от тези пълномощни. Ето защо този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, още повече, че касаторът не е изложил никакви съображения във връзка с посочените в ТР № 1/09, т.4 ОСГТК предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които в случая не са налице.
По отношение на втория поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с незадължителна практика на ВКС, съществуването на което би довело до наличие на визираното в чл.280, ал.1, т.2 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Същото би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая с оглед основното съображение на съда за уважаването на предявения иск за делба, а именно че прехвърлителната сделка, от която ищецът черпи права е сключена валидно, респ. че неговият пълномощник е разполагал с представителна власт, този въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора, а освен това в представените съдебни решения никъде не е прието, че потвърждаването на извършените без такава власт правни действия може да се извърши само лично от представлявания, а не и чрез представител, поради което противоречие с нея по този въпрос не съществува, още повече, че в настоящата хипотеза се касае до потвърждаване на правни действия, които са извършени от преупълномощено от самия представител лице.
С оглед на казаното подадената от Д. И. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 13.12.10г., постановено по в.гр.д.№ 324/10г. на Ловешкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: