Определение №33 от 12.1.2011 по гр. дело №665/665 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33
София 12.01. 2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 665/2010г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Л. Д. и П. А. Д., гр.София, срещу въззивно решение № от 13.07.2009г. по гр. дело №2614/2006г. на Софийския градски съд и по частна жалба на същите жалбоподатели срещу определение от 17.02.2010г., постановено по делото. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди се, че съдът следва да даде адекватен отговор на въпроса дали легитимацията на собственик с договор за замяна, оформен с нотариален акт е достатъчно доказателство за придобиване на собственост, дали като има доказателства, че площта на обекти, охарактеризирани като квадратура и граници в нотариален акт, е намалена с площта на баня-тоалетна, то е засегнато правото на собственост.
Ответникът по касация И. П. Р. оспорва жалбата. Ответниците по касация Р. П. Н. и И. Т. И., не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 10.03.2006г. по гр.д.№5339/2004г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. А. Д. и Н. Л.-Д. срещу Р. П. Н. и И. П. Р. искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС за премахване на преустройства и предаване владението на част от около 3 кв.м. избено помещение, намиращо се в сградата на ул.”Ц. г.” № 58А, гр.С., и премахване извършените в избения етаж преграждения на стълбищната клетка.
Въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на процеснното избено помещение. Касае се за самостоятелно помещение, което е изградено още в началото на процеса на строителство на сградата, съгласно техническата експертиза. Отделните етажи от нея са строени поетапно като приземният етаж е бил построен още преди 1978г., когато ищците са придобили по договор за замяна първия етаж от сградата близнак,западната част, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, балкон,както и избено помещение от две мазета с площ 28 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Помещението /санитарен възел/ е съществувало към момента на договора за замяна от 1978г., но то не е прехвърлено на ищците с този договор. То не е част от техните мазета. По негаторния иск съдът е приел, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили осъществени от ответниците действия, с които да им пречат да упражняват правото си на собственост.Не са доказани описаните в исковата молба преустройства.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява формулиран по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР ясен и точен правен въпрос, който да е бил в предмета на спора пред въззивния съд и да е обусловил изхода на делото. Изложеното по отношение на доказателствената стойност на договора за замяна е ирелевантно, тъй като решаващият извод в обжалваното решение е, че с този нотариален акт не е прехвърлено правото на собственост върху посочения обект на собственост -самостоятелно помещение в избения етаж и ищците не са станали негови собственици. Ето защо и останалите въпроси за площта на обектите по нотариалния акт, както и относно предвижданията в архитектурния проект също са неотносими и не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По отношение на частната жалба. С атакуваното определение от 17.02.2010г. на основание чл.192,ал.4 ГПК /отм./ по молба на И. Р. и Р. Н. е изменил решението си от 13.07.2009г. в частта за разноските като е осъдил П. А. Д. и Н. Д. Л.-Д. да заплатят на основание чл.64,ал.2 ГПК /отм./ разноски за двете инстанции, както следва : на Р. Н. сумата 350 лева, на И. Р. сумата 330 лева, вместо първоначално присъдените общо 450 лева за двете инстанции. С първоинстанционното решение от 10.03.2006г. съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските с оглед изхода на първоначалните и насрещния искове. С определение от 24.03.2006г., постановено по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./, районният съд е изменил решението си в частта за разноските по молба на ответницата по исковете с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС Р. Н. като е осъдил ищците – настоящи касатори да и заплатят разноски в размер на 150 лева за първоинстанционното производство. Р. Н. не е обжалвала определението.
При това положение обжалваното определение в частта, с която на Р. Н. и на И. Р. са присъдени разноски и за първоинстанционното производство от въззивния съд,както и решението в частта му за разноските, е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивният съд няма правомощия да присъди разноски за първоинстанционното производство, когато те се заявяват за първи път пред него. Той може само по реда на осъществявания от него контрол с оглед изхода на спора да отмени първоинстанционното решение и в частта за разноските и определи друг размер. По отношение на приетите от въззивния съд като направени разноски във въззивната инстанция по договори за правна защита и съдействие от 09.03.2007г. следва да се има предвид, че адвокатското възнаграждение по тях е само уговорено, но няма данни да е изплатено. Присъждат се не уговорени, а направени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.07.2009г. по гр. дело №2614/2006г. на Софийския градски съд.
ОТМЕНЯ определение от 17.02.2010г. по гр.д.№2614/2006г. на Софийския градски съд в частта, с която на основание чл.192,ал.4 ГПК /отм./ П. А. Д. и Н. Д. Л.-Д. са осъдени да заплатят на Р. С. Н. 350 лева направени разноски за първа и втора инстанция, а на И. П. Р. направени разноски за първа и втора инстанция в размер на 330 лева, както и решение от 13.07.2009г. по гр. дело №2614/2006г. на Софийския градски съд, имащо характер на определение в частта му за разноските, с която П. А. Д. и Н. Д. Л.-Д. са осъдени да заплатят на Р. С. Н. и И. П. Р. общо 450 лева – разноски за двете инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top