О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 17.06. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1484/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], срещу въззивно решение от 16.09.2014г. по гр.д.№26/2014г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че проверката следва да се допусне по въпросите : Задължен ли е съдът при иск по чл.40,ал.1 ЗУЕС да извърши преценка за законосъобразност във връзка с предмета на атакуваното решение както е посочен във формулираните въпроси, по които ОСЕС взима решения. Следва ли съдебният контрол да включва проверка на обективните и субективни предели на действие на тези решения, в т.ч. дали предметният обхват на решенията попада в хипотезите на ЗУЕС относно компетентността на ОСЕС и легалните дефиниции на §1 ЗУЕС. Допустимо ли е ОС да приема решения за определяне дължимост или заплащане на парични суми от етажни собственици към трети лица без проверка на валидни платежни документи. Задължително ли е редовното връчване на покана за общо събрание да се установява по реда на ГПК за оспорване на протокола по чл.13,ал.4 ЗУЕС. Нищожно ли е решение ОСЕС, което не е оспорено в срока по чл.40,ал.1 ЗУЕС, или същото поражда правни последици, когато е взето без участието на всички съсобственици, но по въпрос, изискващ единодушно решение на етажните собственици. Прилагат се съдебни решения като се твърди, че поставените въпроси се решават по противоречив начин.
Ответникът по касация не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение по гр.д.№55672/2010г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.40,ал.1 ЗУЕС за отмяна на решения, приети на общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС, намираща се в [населено място], [улица], проведено на 03.11.2010г., отразени в т.2 и т.3 от съставения протокол.
Въззивният съд е възприел изцяло правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Оплакванията във въззивната жалба за нарушение на материалния закон са приети за неоснователни. При процедурата по уведомяване на етажните собственици за свиканото ОС е спазена разпоредбата на чл.13, ал.4 ЗУЕС /ред. ДВ, бр.6/2009г./ .за връчване на поканата до ищеца, което се установява от надлежно съставения протокол от 29.10.2011г., подписан от управителя на ЕС и един от собствениците на самостоятелен обект в ЕС.Поради отсъствието на етажния собственик, поканата с посочен в нея дневен ред е залепена на офиса. За неоснователни са приети доводите, че взетите решения по т.2 и т.3 от протокола на ОС се отнасят до управление на общи части от сградата и промяна в предназначението им, за което липсвал и изискуемия кворум.По отношение на кворума е приложима разпоредбата на чл.15 ЗУЕС/ред.ДВ, бр.6/2009г./, съгласно която общото събрание се провежда ако присъстват лично или чрез представител собствениците на най-малко 67% ид.ч. от общите части на етажната собственост, а ако липсва кворум, то следва да се отложи с един час и се смята законно, колкото и идеални части да са представени. Видно от протокола, всичко е изпълнено. Решенията по т.2 – приемане на отчет за разходите за ремонт и обновяване на общите части и по т.3 – разпределянето им и определяне на срок за внасяне, не са такива по чл.17,ал.2, т.1 ЗУЕС /ДВ,бр.15 от 23.02.2010г./, както твърди ищецът, а са по т.3 , за което се изисква квалифицирано мнозинство от 67% от присъстващите на общото събрание. Самото решение за извършването на тези дейности е взето на предходно общо събрание – от 18.03.2009г., от протокола на което е видно, че са присъствали всички собственици и което решение не е предмет на настоящия спор.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на основанията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Той следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Повдигнатите от касаторите въпроси не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението.Те не отговарят на възприетите с посоченото по-горе ТР критерии, тъй като са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, а оттук и към изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд при извършения контрол върху атакуваното решение на ОСЕС от 03.10.1.2010г. са за това, че е спазена процедурата, предписана в ЗУЕС по уведомяване на собствениците в ЕС за датата, мястото на провеждане и въпросите, които са поставени за решаване, както и процедурата по чл.15 ЗУЕС по провеждане на събранието и изискуемия за това кворум. Приетите решения са по въпроси – приемане на отчет за ремонт и обновяване на общите части и разпределяне на разходите, които не са въпроси по чл.17,ал.2,т.1 ЗУЕС, а са въпроси по чл.17,ал.2,т.3 и за приемането им е спазено предвиденото от закона мнозинство. Предходните решения – за извършването на тези ремонтни дейности, са взети на друго общо събрание на ЕС, на което са присъствали всички собственици и които решения не са предмет на настоящия спор. Въззивният съд не се е произнасял по възражения за нищожност на неоспорено по реда на чл.40,ал.1 ЗУЕС решение на ОС, нито по въпрос дали общото събрание е направило проверка за валидност на документите за извършените разходи. Приложените съдебни решения не могат да бъдат оценени като относими. Решение №654/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. разглежда спор относно това, дали при възникнала след делба ЕС, определен обект е обща част по смисъла на чл.38 ЗС.Решение №176/2011г., ВКС, І г.о. третира процесуален въпрос относно разпределянето на доказателствената тежест в исковото производство по отмяна на решение на общо събрание на етажната собственост. С решение №569/2009г., ВКС, І г.о. е прието, че решенията на ЕС /при действието на ПУРНЕС /отм./ са правни актове на общности от лица по отношение на които правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение.Те могат да се атакуват като незаконосъобразни. С решение №39/2013г., ВКС, І г.о. се приема, че след влизането им в сила решенията на ОСЕС са задължителни за всички етажни собственици, вкл. за тези, които са гласували против и лицата, които по-късно ще станат етажни собственици. Няма данни за това, че решение от 12.05.2014г. по гр.д.№1165/2013г. на Районен съд – Несебър е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че с него е решен правен въпрос по смисъла на ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК и не може да послужи като противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Освен това то разглежда конкретен правен спор с дсруга фактическа обстановка. В останалата си част изложението съдържа само касационни оплаквания и сочи допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които обаче не могат да послужат като основания по чл.280,ал.1 ГПК в производството по селекция на касационната жалба, а като основания по чл.281 ГПК при допуснато вече до касационно обжалване въззивно решение. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.09.2014г. по гр.д.№26/2014г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: