ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. София, 16.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1259/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. Я. от[населено място] срещу въззивно решение № 890 от 29.06.10г., постановено по гр.д.№ 629/10г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 493 от 18.02.10 г. по гр.д.№ 9635/07г. на Варненския районен съд, 34 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ф. А. Я. против Г. А. Й. и Й. Ж. Й. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на реална част с площ от 295 кв.м. от ПИ № 1328 по плана на м.”П.”, в землището на[населено място].
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е собственик на процесната част от поземлен имот № 1328 по силата на земеделска реституция (с Р № 543 от 11.08.98г.на ПК-Варна на същия е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 0,469 дка, находяща се в терен по § 4 П.), и че тя се владее от ответниците, но че не е налице третата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск, тъй като имотът им е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/82г., през 1985 г.-1986г. същите са построили вилна сграда в него (водоснабдена и електрифицирана) и са заплатили земята на собственика по реда на § 4а П.. Прието е също, че възстановеният на ищеца имот е бил одържавен, подлежал е на реституция по реда на ЗСПЗЗ и е могъл да бъде предоставен за ползване на граждани по реда на посоченото постановление на МС.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предпоставките за трансформиране на предоставено право на ползване при условията на § 4а П. и свързания с него въпрос за тежестта на тяхното доказване при предприето от насрещната страна оспорване, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, както и по въпроса за допустимостта държавата да предоставя право на ползване по реда на ПМС № 26/87г. върху имот, който не е бил включван в земи на ТКЗС, Д., А. или държавен поземлен фонд, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай във връзка с първите два поставени по-горе въпроси липсва противоречие между обжалваното решение и постановеното по реда на чл.290 ГПК Р № 426 по гр.д.№ 2713/08г. на ВКС, ІІ г.о. (със същото е прието, че при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху имота, а следва да установи наличието на предпоставките на § 4а П.), тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос, а е приел, че ответниците са установили наличието на тези предпоставки (с посоченото решение ревандикационният иск е бил уважен поради обстоятелството, че към 01.03.1991г. имотът не е бил застроен, т.е. въз основа на други факти).
Липсва противоречие и с решение № 350 от 29.06. по гр.д.№ 2624/08г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като разрешеният с него въпрос по реда на чл.290 ГПК е друг, а искът отново е уважен поради това, че на ответниците не било предоставено право на ползване върху имота, респ. че построената в него сграда не е отговаряла на условията на § 1в П.. Същото се отнася и за представената от касатора незадължителна практика на ВКС ( Р № 239 по гр.д.№ 81/08г., Р № 4 по гр.д.№ 5415/07г. и Р № 396 по гр.д.№ 856/08г.), тъй като и с нея не е взето друго становище по поставените въпроси. Ето защо релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК във връзка с първите два въпроса не е налице.
По третия поставен от жалбоподателя въпрос въззивният съд не взел становище доколкото е приел, че имотът е бил предоставен за ползване на ответниците по реда на друго постановление на МС от 1982г., като преди това е бил одържавен и същият не обуславя изхода на спора, поради което този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за изхода на делото, респ. за формиране решаващата воля на съда.
Наред с това във връзка с него липсва противоречие с представеното от касатора решение от 05.06.2000г. по гр.д.№ 1597/98г. на В., тъй като с него искът на касатора по отношение на друг имот е бил уважен по съображения, че същият не е бил одържавен, респ.включен в ТКЗС и по тази причина административният акт, с който същият е бил предоставен за ползване е приет за нищожен, докато с обжалваното решение е прието, че имотът е бил одържавен не е бил в патримониума на ищеца.
Т. прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая, както се посочи по-горе, по поставения въпрос въззивният съд не се е произнесъл и същият не обуславя изхода на спора, а освен това във връзка с посочените предпоставки релевантни доводи не са изложени, поради което следва да се приеме, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане и на това основание.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 890 от 29.06.10г., постановено по гр.д.№ 629/10г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а Ф. А. Я. от[населено място] да заплати на Г. А. Й. и Й. Ж. Й. от[населено място] сумата 150 лв./сто и петдесет лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: