6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
С., 14.12. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 782/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. Г. И., [населено място] и на С. Г. З., срещу въззивно решение от 12.11.2010г. по гр. дело № 2718/2010г. на Софийския градски съд.
Е. И. обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният от С. З. иск за делба и на последния са признати права в съсобствеността на процесните имоти като е намалено направеното в полза на касаторката универсално завещание от пряката наследодателка Н. И. до размера на запазената част на С. З.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК Е. И. сочи, че решението противоречи на практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В противоречие с решение №320/2010г. по гр.д.№5021/2008г., ВКС, І г.о., в което е прието, че за да бъде уважено искането за възстановяване на запазената част чрез намаляване на завещателните разпореждания е необходимо наследникът да е приел наследството по опис, а въззивният съд не е изследвал въпроса, дали С. З. е приел наследството по опис. Поставя се процесуален въпрос за срока, в който е допустимо да се направи искането за възстановяване на запазената част, тъй като в случая е направено във въззивната инстанция. Освен това не е изследвана наследствената маса.
С. З. обжалва решението в частта, с което е отхвърлен искът му за делба на три земеделски земи, както и в частта относно определената за съделителката И. квота в съсобствеността като е зачетено направеното в нейна полза от прекия наследодател Надежда И. универсално завещание. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че в противоречие с ТР№1/2004г., ОСГК въззивният съд не е съобразил момента на съставяне на завещанието – преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, като е приел, че то има действие за тези имоти и по този начин е определил погрешно делбените квоти. Втората част на изложението сочи нарушение на материалния закон и несъобразяване на законоустановените предпоставки, обуславящи валидността на постановените решения на ПК като акт за възстановяване на собствеността. Твърди се, че не е взето предвид, че е спазено изискването на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ за състава на ПК. Сочат се и се прилагат конкретни съдебни решения.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е възстановена запазената част на С. Г. З. от наследството на Н. Н. И. в размер на ? ид.ч. като е намалено завещанието на Надежда Н. И., направено на 08.07.1981г. в полза на Е. Г. И. с ? ид.ч..Отменено е решението от 16.01.2007г. по гр.д.№4009/2005г. на Софийски районен съд в частта относно квотите на С. Г. З. и Е. Г. И. в имотите, допуснати до делба, определени от СРС на по 1/8 ид.ч. и вместо това е постановено: частта на С. З. е 1/6 ид.ч., частта на Е. Г. И. е 3/6 ид.ч. от делбените имоти.В останалата част, с която са допуснати до делба описаните земеделски земи и е отхвърлен искът за делба на три имота първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че общите на страните по делото наследодатели съпрузите Е. З. и Н. Т. са починали респ. на 10.10.1962г. и на 29.07.1961г. и са оставили за законни наследници децата си Надежда, Н. и В. и законните наследници на починалия им през 1958г. син Н.. Касае за четири колена наследници, като съделителите С. З. и Е. И. са наследници по закон – деца, на Н. И., поч. на 22.03.1991г. В квотата по това коляно спорът е пренесен относно наличието на съсобственост върху три от имотите, предмет на делба и относно размера на квотите в съсобствеността на съделителите С. З. и Е. И.. С решения №Р17ГБ/26.10.1995г., №Р17ГБ/14.05.1997г. и №Р17ГБ/13.09.1997г. на ПК-О. к. на наследниците на Н. Т. е възстановена собствеността в стари реални граници на процесните три ниви в землището на Горна баня : от 3 180 кв.м., м.”Киселица”, от 5 449 кв.м., м.”Над валгото” и от 5918 кв.м., м.”К.”.С решение ГБ1/01.09.1998г. е записано, че се постановява във връзка с направени измервания съгласно чл.18ж,ал.3 ППЗСПЗЗ като се допълват цитираните по-горе решения като се възстановява собствеността върху четири имота – три ливади и една нива, подробно описани. Със саморъчно завещание от 08.07.1981г., представено пред въззивния съд, Надежда И. е оставила цялото си движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Е. И., а ако тя почине преди завещателката – на сина на Е.- Д. Д. М.. По отношение на земеделските имоти, за които е отхвърлил иска за делба, въззивният съд е приел от правна страна, че страните не се легитимират като техни съсобственици на основание завършена реституция по ЗСПЗЗ. Съгласно ТР№1/1997г., ОСГК, решението на ПК има конститутивно и вещно действие по отношение обекта и субекта на собственост. За да породят обаче правното си действие тези административни актове следва да са валидни. В случая посочените решения на ПК са нищожни административни актове, защото са постановени в незаконен състав – различен от този по чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ.Освен това не отговарят на разпоредбата на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж,ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като не са придружени със скици, което води до незавършеност на реституционното производство и страните не могат да се легитимират като съсобственици на трите земеделски имота.
По отношение на представеното във въззивната инстанция и оспорено саморъчно завещание е прието, че то е написано и подписано от Надежда И.. По възражението по чл.30,ал.1 ЗН, релевирано също пред въззивната инстанция, е пирето, че завещанието следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на З. по приложение на чл.90а ЗН поради разясненията, дадени с т.3 ТР№1/2004г., ОСГК за зачитане общите завещателни разпореждания, каквото е разглежданото. По евентуално поддържаното искане за възстановяване на запазената част, въззивният съд е приел, че З. като низходящ на наследодателката И. има качеството на наследник с право на запазена част по смисъла на чл.28 ЗН като правото на възстановяване на запазената част е упражнено срещу лице, което е наследник по закон, призован да наследи след откриване на наследството. Доколкото е поискано възстановяване на запазената част, накърнена с универсално завещание,то и намалението следва да се извърши с дроб, съобразно чл.29,ал.3 ЗН.Правото на собственост върху земеделски имоти, за които се допуска делбата, е възстановено по реда на ЗСПЗЗ след смъртта на наследодателя. Към момента на смъртта му , поради което запазената част на ищеца, призован към наследяване с баща си и сестра си ,от наследството на майка му е ? ид.ч., с която по силата на упражненото потестативно право следва да се възстанови чрез намаляване на завещанието, направено в полза на сестра му Е. И..
Поставените от касатора Е. И. въпроси относно характерът на завещателното разпореждане има значение за изхода на делото, но даденото разрешение в обжалваното решение не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 или т.2 ГПК. Приетото от въззивния съд по отношение на упражненото от ищеца възражение по чл.30,ал.1 ЗН, не противоречи нито на цитираните и приложени съдебни решения, нито пък може да обоснове допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Налице е мотивиран и в съответствие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №320/2010г. по гр.д.№5021/2008г., ВКС, І г.о. и ТР№1/2005г., ОСГК правен извод по приложението на чл.30,ал.2 ЗН, тъй като въззивният съд е приел, че не е необходимо наследникът, упражняващ правото да поиска възстановяване на накърнената си запазена част, да е приел наследството по опис, когато упражнява това си право срещу наследник по закон, призован към наследяване, какъвто е разглежданият случай. Не е налице и сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обажалване по тази група въпроси. Съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК, ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена, преди настъпилите в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК липсват релевантни доводи, обуславящи допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси на това основание. Процесуалният въпрос също не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като приложените съдебни решения, както сочи и самият касатор, не третират въпроса дали е допустимо да се релевира възражение по чл.30,ал.1 ЗН в хипотеза, когато завещанието е представено едва във въззивната инстанция от ползващия се от него съделител.
Поставените от касатора С. З. въпроси, също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Приетото от въззивния съд не противоречи, а съответства на ТР№1/2004г., ОСГК с оглед момента на съставяне на завещанието – преди коопериране на земята и предвид Р. №4/1996г., с което е обявена противоконституционността на чл.90а ЗН в частта за земеделските имоти, поради което универсалното завещателно разпореждане има действие и следва да бъде зачетено. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС и приетото в т.3 на цитираното ТР относно обхвата на приложното поле на чл.90а ЗН за универсалните завещателни разпореждания с предмет и земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ и релевантността на факта „време на съставяне на завещанието”. След като е налице задължителна практика на ВКС по прилагане на правната норма и тя е съобразена от въззивния съд, то не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 или т.3 за допускане касационно обжалване на решението. Изложението в останалата част не съдържа конкретен правен въпрос, а касационни оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ като се сочи, че не е изискването на закона за състава на ПК било спазено. Съгласно разпоредбата на чл.60,ал.4 ППЗСПЗЗ, актовете на ПК следва да се постановяват от председател, секретар и нечетен брой членове. Освен това решаващите изводи на въззивния съд са основани на незавършена процедура по ЗСПЗЗ, поради което не е налице и предвиденото от закона конститутивно действие на решението на ПК. Ето защо не могат да бъдат преценени като относими и приложените решения на ВКС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2010г. по гр. дело № 2718/2010г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: