О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 07.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.03.2017 две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело №762 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13064 от 28.12.2016 г., подадена от Н. М. Н. от [населено място], чрез адв.Н. М., против определение №554 от 28.11.2016г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., постановено по ч.гр.д. № 4638/2016г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане подадената от Н. частна касационна жалба с вх.№22842 от 19.02.2016г. срещу определение №566 от 11.01.2016г. по в.ч.гр.д. №14540/2015г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и на Хартата на основните права в Европейския съюз, които са довели до ограничаване на достъпа до правосъдие на жалбоподателя.Навеждат се доводи, че не е бил проведен публичен процес, в който страната да упражни правото си на защита; че е нарушен чл. 5 от ГПК, не са съобразени точният смисъл на действащите закони, общият им разум и обичая, основните начала на правото, справедливостта и морала,както и че отказът да бъде конституирано трето лице помагач ще се отрази неблагоприятно на ответника, тъй като при уважаване на иска действието на решението ще се разпростре и върху третото лице по силата на чл. 223 ГПК.
От ответниците по частната жалба Ц. М. С. и адв. И. Т. са постъпили отговори, в които същите изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, съставът на ВКС, ІІ г.о. е оставил без разглеждане като недопустима горепосочената частна касационна жалба, подадена против определение на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 08.06.2015г., постановено по гр.д.№51356/2011г. по описа на Софийски районен съд, с което е отказано конституирането на трето лице-помагач на страната на Н. Н. в качеството му на ответник по делото.
Съставът на ВКС е приел от една страна, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване, поради което и обжалваното въззивно определение не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно не представлява определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Определението на Софийски градски съд не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие.
От друга страна, съставът на ВКС е констатирал, че срещу частния жалбоподател са предявени искове от две лица, с цена на иска от по 5000 лева за всеки от ищците, за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди,като съгласно на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, от касационния контрол изрично са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, а според императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно.
Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. При недопускане на трето лице – помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Именно защото третото лице не е главна страна в производството, отказът за неговото привличане или встъпване в процеса в хипотезите на чл. 218 и чл. 219 ГПК не прегражда развитието на производството. Иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. В тази връзка с приетото в т. 9а на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване.
Освен това, съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, от касационния контрол изрично са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, а според императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, частната касационна жалба се явява процесуално недопустима,и като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящата частна жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
На ответника по частната жалба Ц. М. С.,не следва да се присъждат поисканите с отговора на жалбата разноски по делото, за настоящото производство,тъй като няма данни и доказателства,че такива реално са сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 554 от 28.11.2016г. на Върховния касационен съд, IV г.о. постановено по ч.гр.д. № 4638/2016 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: