О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 06.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 355/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. А. Т.,Л. В. Г. и Л. В. С.,чрез пълномощника им адвокат К. Д.,против решение от 30.12.2011г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№751/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава постановеното на 05.08.2011г. по гр.д.№2/2010г. решение на Районен съд Дупница,за признаване за установено по отношение на ответниците И. А. Т.,Л. В. Г. и Л. В. С.,че е допусната грешка в действащия ПУП на [населено място] дол,одобрен със заповед №1232/11.03.1975г.,изразяваща се в незаснемане на придаваемо място по регулация от 35 кв.м от УПИ VІІ-728 към УПИ VІІІ-729 в кв.39-собственост на ищците Д. С. А.,А. С. А. и Л. Д. Зарева,в съответствие с регулационния план от 1937г.
С разпореждане от 08.02.2012г.,във връзка с проверка редовността на подадената касационна жалба,въззивният съд е дал указания на касаторите за отстраняване на констатираните нередовности по жалбата им,а именно внасяне на държавна такса в размер на 30 лева и представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 284 ал.3,т.1 ГПК.
С молба вх.№1164/01.03.2012г.,наречена „уточняваща молба по касационна жалба”,подадена чрез пълномощника на касаторит,се заявява/цитирам/:
„В срок представям квитанция за платена държавна такса за обжалване и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 284 ,ал.3 от ГПК.
Решението е недопустимо,не отговаря на изискванията,при които делото може да се реши по същество.От събраните по делото доказателства е ясно,че ако има грешка в кадастралната основа,то тя е само в плана от 1975г.Съдът е сезиран с иск за процесуална грешка само за плана от 1975г.,но по делото се установява и допусната грешка в плана от 1963г.За защита правата на ищците не е достатъчно да се установи грешка в плана от 1975г. и в този от 1963г.,което не е направено нито с решението на ДРС,нито на КОС.
Решението е неправилно,постановено при допуснати нарушения на материалния закон.”,
След което се посочва,какво е прието за установено от съда,с оглед доказателствата по делото,във връзка с приложението на регулационните планове на населеното място,като се излагат доводи за неправилни изводи на въззивния съд в тази връзка,и се цитира и практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.Видно от цитираното съдържание на изложението на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,както и не се посочва и на коя от хипотезите ,предвидени в разпоредбата на член 280 ал.1 ГПК се позовават последните.Съдържанието на това изложение,част от така наречената от касаторите”молба уточнение на касационната жалба”,всъщност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 ГПК,които са различни от основанията предвидени в член 280 ал.1 ГПК.Това е така,защото контрола за законосъобразност на въззивното решение ще се осъществи след допускането му до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.12.2011г. на Кюстендилски окръжен съд,постановено по гр.д.№751/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: