О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 85
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1011/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2533/11.02.2019 г. и частна жалба вх. № 2534/11.02.2019 г. на О. Г. Т., [населено място], действащ чрез пълномощник М. О. Т. и адвокат Я. В., срещу протоколно определение от 07.02.2019 г. по гр. д. № 2175/2018 г. на Софийски апелативен съд. С него са върнати като просрочени подадените от жалбоподателя частна жалба вх. № 114266/03.09.2018 г., допълнена с частна жалба вх. № 116854/11.09.2018 г. В същото съдебно заседание въззивният съд е дал едноседмичен срок за обжалване на постановеното по делото определение от 04.02.2019 г., с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх. № 119901/17.09.2018 г. срещу решение № 7113/25.10.2017 г. по гр. д. № 4945/2012 г. на Софийски градски съд.
В частните жалби се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, с искане за неговата отмяна и възстановяване на срока за обжалване на решение № 7113/25.10.2017 г. по гр. д. № 4945/2012 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че до настоящия момент не е виждал делото, не е получавал лично постановеното по него решение и протокола от съдебно заседание от 07.02.2019 г.
Ответната страна – „Професионален футболен клуб Левски“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез юрисконсулт И. П., счита частните жалби за неоснователни в подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Ответникът по частните жалби – държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София, не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
С първоинстанционното решение № 7113 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 4945/2012 г. на Софийски градски съд е прекратено производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК на О. Г. Т. срещу държавата за признаване за установено, че при изграждането на [улица]държавата не е имала право да завземе 1506,00 кв. м. от имот с номер 310, м. „П. п.“ по плана на [населено място] от 1956 г. и е отхвърлен искът на О. Т. с правно основание чл. 108 ЗС срещу държавата и „Професионален футболен клуб Левски“ АД за признаването му за собственик и предаване на владението на част от имот ****, с площ от 4725,00 кв. м., част от имот ****, с площ от 1028,00 кв. м., имоти без планоснимачни номера с площи от 1650,00 кв. м. и 1138,00 кв. м. Видно от данните по делото съобщението за изготвеното решение е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат Я. В. на 06.11.2017 г. срещу подпис.
На 20.11.2017 г., в двуседмичния срок от получаване на съобщението за първоинстанционното решение, адвокат В. е подал въззивна жалба, по която е образувано въззивното производство по гр. д. № 2175/2018 г. на Софийски апелативен съд.
След насрочване на въззивното производство в открито съдебно заседание от ищеца и настоящ жалбоподател – О. Г. Т., чрез неговата дъщеря М. Т., е постъпила нова въззивна жалба вх. № 119901/17.09.2018 г., с която в цялост се обжалва постановеното по делото решение. С определение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2175/2018 г. Софийски апелативен съд е върнал тази въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК като просрочена – подадена повече от десет месеца след връчване на първоинстанционното решение. Препис от определението за връщане е връчен лично на адвокат В. на 11.02.2019 г.
С „частна жалба“ вх. № 114266/03.09.2018 г. и допълнение към нея от 11.09.2018 г. О. Г. Т., чрез дъщеря си М. Т., отново е обжалвал решението на Софийски градски съд в частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. С определение от 07.02.2019 г. по гр. д. № 2175/2018 г. Софийски апелативен съд е върнал частната жалба и допълнението към нея като просрочени.
Определение от 04.02.2019 г. и определение от 07.02.2019 г., двете постановени по гр. д. № 2175/2018 г. на Софийски апелативен съд, са правилни и законосъобразни, поради което следва да се потвърдят. Въззивна жалба вх. № 119901/17.09.2018 г. и последвалите „частни жалби“ са подадени след изтичане на двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение, поради което правилно са върнати от въззивния съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК като просрочени. Поддържаните в частната жалба доводи, че жалбоподателят не е имал възможността да се запознае лично с делото и постановените по него актове не опорочава редовността на връчването на първоинстанционното решение на посочения процесуален представител – адвокат Я. В., при липса на данни за прекратяване на пълномощието му, а искането за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение не може да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2175/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 07.02.2019 г. по гр. д. № 2175/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: