О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 08.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1683/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1445 от 23.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 912/14г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 6023 от 22.12.13г. по гр.д.№ 5652/08г. на Варненския районен съд, 33 с-в, и вместо него е определил стойността на поставените при разпределението в дял на С. В. К. недвижими имоти /два апартамента и гараж в [населено място], както и имот в [населено място]/ в размер на 146 400 лв., а стойността на поставения в дял на М. Т. Т. недвижим имот /апартамент в [населено място]/ в размер на 127 600 лв., като е осъдил първия да заплати на втория съделител за уравнение на дяловете сумата 9400 лв., ведно със законната лихва.
Със същото решение С. В. К. е осъден да заплати на основание чл.31, ал.2 ЗС на М. Т. Т. сумата 4698, 50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищцата е била лишена в резултат на едноличното ползване от ответника на съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап.4 за периода от 09.10.09г. до 19.04.12г.; сумата 2802 лв. за съсобствения на страните апартамент № 13, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] за същия период и сумата 7202 лв. за съсобствения им апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.11.12г., до окончателното им изплащане.
За да определи стойността на делбените имоти въззивният съд се е позовал на заключението на назначеното от него техническа експертиза, а за да уважи претенциите по сметки съдът е приел, че през посочения период и трите имота са ползвани от ответника, като в първия апартамент същият е живял с новото си семейство, а останалите два са ползвани от трети лица, на които същият е осигурил достъп. Ищцата не е имала ключ от жилищата и не е имал достъп до тях, въпреки опитите й да получи такъв.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. как следва да се тълкуват правомощията на въззивния съд в случай, че се е произнесъл по незаявени от ищеца факти, но които са формирали вътрешното убеждение на съда при постановяване на съдебния акт, респ. при определяне на правната квалификация на иска; 2. може ли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да присъди обезщетение за ползване на имотите, въпреки че друг състав на Варненския окръжен съд се е произнесъл по претенцията като е отказал да уважи искането; 3. обосновано ли въззивният съд присъжда обезщетение в пълен обем, въпреки, че достъп до делбените имоти имат, както страните по делото, така и родените от брака им деца; 4. може ли въззивният съд да се произнесе свъхпетитум, т.е. извън предмета на въззивната жалба, с която се претенцира поставяне на имота в [населено място] в дял на ищцата и 5. може ли въззивният съд да ревизира и да отмени постановен от друг състав на същия съд съдебен акт, който е влязъл в законна сила
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая поставеният от касатора първи въпрос е твърде общо формулиран за да може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като не се сочи по кои незаявени от ищеца факти обстоятелства се е произнесъл въззивният съд, нито защо дадената от него правна квалификация на претенциите е неправилна и съдът се е произнесъл по непредявен иск. Освен това представената във връзка с него практика на ВКС се отнася до различни хипотези и никакво противоречие с нея не е налице /по отношение на останалите въпроси не се сочи противоречие с никаква практика/.
По отношение на втория въпрос и свързания с него пети въпрос въззивното решение е постановено и в съответствие с практиката на ВКС, според която постановеното определение по чл.344, ал.2 ГПК, с което не е уважена претенцията на ищцата за определяне на привременни мерки в делбата не е пречка да се разгледа и уважи предявен по реда на чл.346 ГПК иск по чл.31, ал.2 ЗС.
По третия въпрос в решението липсва произнасяне, тъй като по делото не е прието за установено ищцата да е имала достъп до делбените имоти. Освен това според съдебната практика ползването на съсобствения имот от трети на съсобствеността лица /децата на страните през исковия период са били пълнолетни/ не е пречка за уважаването на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, след като то им е предоставено от ответника-съсобственик.
Същото се отнася и до четвъртия въпрос, тъй като въззивното производство по отношение на имота в [населено място] е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба в тази й част.
В т.5 на изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, а са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Освен това в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.4 разяснения. В случая тези предпоставки липсват, тъй като не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1445 от 23.10.14г., постановено по в.гр.д.№ 912/14г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: