О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 3513/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Г., [населено място], чрез адвокат Л. П., срещу въззивно решение от 08.05.2018г. по гр. д. № 58/2018 г. на Окръжен съд – Монтана.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос е : длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните с оглед оплакванията във въззивната жалба. Твърди се противоречие с решение № 57/2011г., по гр.д.№1416/2010г., ІІІг.о., решение № 34/2012г. по гр.д.№ 652/2011г., ІІг.о., решение №37/2012г. по гр.д.№241/2011г., Іг.о., решение №536/2012г. по гр.д.№89/2012г., ІVг.о. Като е приел, че не е заявено искане за намаляване на завещателно разпореждане, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитиранатга практика на ВКС. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставя въпрос – преклудирано ли е въздражението по чл.30,ал.2 ЗН, направено пред първоинстанционния съд след като майката на жалбоподателя не е могла да участва в делото по здравословни причини. Сочи се, че неправилно са присъдени и разноските по делото.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено определение от 25.08.2017г. по гр.д. №147/2013г. в частта по искането по чл.248 ГПК относно разноските и са осъдени съделителите да заплатят на Р. Й. П. конкретно посочени суми, като П. Г. е осъден да му заплати 78 лева. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част относно извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК – чрез разпределение на дяловете.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд. Приел е, че недвижимите имоти /земеделски земи/ следва да се разпределят при условията на чл.353 ГПК като на всеки от наследниците по колена се възложи реален дял,съобразно техните квоти, тъй като тегленето на жребий е твърдсе неудобно поради – различни категории земи и тяхното предназначение, площ, обем и стойност. По релевираното от П. Г. във въззивната жалба възражение по чл.30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане в полза на друг наследник и възстановяване на запазената му част е приел, че завещателното разпореждане е зачетено в първата фаза на делбата, приключила с влязло в сила решение относно квотите на страните. Недопустимо е във фазата по извършване на делбата да се разгледа такова възражение, както и да се оспорва стойността на дяловете на съдселителите с оглед наследствената квота, която би се получила при възстановяаване на запазената част на съделителя Г.. Възражението по чл.30 ЗН е самостоятелно, субективно преобразуващо право, което следва да се предяви и разгледа с решението по чл.344,ал.1 ГПК, т.е. в първата фаза на делбата. Оплаквнането, че поради пределната си възраст починалата в хода на процеса майка и наследодателка на Г., не е могла да релевира такова възражение в срок, е прието за неоснователно като е посочено, че тя е била представлявана от адвокат.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като не съответстват на установената от въззивния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея решаващи правни изводи. Въззивният съд е преценил поотделно и в тяхната съвкупност представените по делото доказателства и е обсъдил оплакванията и доводите на жалбоподателя, релевирани във въззивната жалба. Приел е последните за неоснователни, поради настъпилите процесуални преклузии за въвеждане на възражение по чл.30 ЗН. Изводите му не са в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС по прилагане правилата на ГПК относно процесуалните преклузии за въвеждане на възражения в т.ч. в делбеното производство и за предмета на решението по допускане на съдебната делба. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд с решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите относно подлежащите на делба имоти, съделителите и квотите на последните в съсобствеността. Във връзка с определяне на квотите следва да се разгледат и релевираните в съответните процесуални срокове пред първоинстанционния съд в първата фаза на делбата възражения, вкл. това по чл.30 ЗН. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването й /каквото е настоящото производство/, не могат да се разглеждат преклудираните от първата фаза възражения. Не могат да се разглежзат и сочените причини за неучастие на страна в процеса в приключилото производство по допускане на делбата. Сочените от касатора решения на ВКС не дават друго разрешение на поставените въпроси и са неотносими. Липсват и основания, които да породят съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
По доводите за разноските в частта от въззивното решение /имащо характер на определение/, не се поставя конкретен правен въпрос, поради което и тези касационни оплаквания не могат да се разгледат в настоящото произовдство по селекция на касационната жалба.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.05.2018г. по гр. д. № 58/2018 г. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: