О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
гр. София, 05.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев т. д. № 53479/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 215 от 07.07.15 г., постановено по в.т.д. № 234/15 г. на Варненския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 46 от 19.02.15 г., постановено по т.д. № 1329/14 г. на Варненския окръжен съд, с което [фирма], [населено място] e осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 53 906, 84 лева, платена без основание по фактура/дебитно известие № [ЕГН] от 22.12.2010 г., начислена по кл. № [ЕГН] за търговски обект с аб. № 1175020, въз основа на констативен протокол № 339000/09.12.2010 г. и становище на електроразпределителното дружество [фирма] (със сегашно наименование [фирма]) от 13.12.2010 г. за допълнително начисляване на потребление за периода от 25.11.2010 г. до 09.12.2010 г. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 22.07.2014 г. до окончателното й плащане, както и разноските по делото.
За да постанови решението си, Варненският апелативен съд е приел, че осъществената от ответника едностранна промяна в сметката на ищеца за ползвана през минал период електрическа енергия е лишена от законово основание, предвид липсата на действаща през исковия период нормативна регламентация, признаваща право на доставчика да коригира сметките на потребителите за доставена и ползвана електрическа енергия, поради което плащането на начислената чрез корекцията сума е недължимо и съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД следва да бъде върнато на ищеца – потребител. В подкрепа на извода за недължимост на платената от потребителя сума въззивният съд се е позовал на формираната при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че в действащата до изменението на Закона за енергетиката от ДВ бр.54/17.07.2012 г. правна уредба не е предвидена правна възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период, основавайки се на приети от самия него общи условия, освен в случаите на доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствало точното и правилно отчитане на потребената електроенергия. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че в конкретния случай ответникът не е доказал наличието на поведение от страна на ищеца – потребител, свързано с въздействие върху средството за търговско измерване, което да се намира в причинна връзка с неточното отчитане на ползваната през исковия период електрическа енергия и да създава право за едностранно коригиране на сметката за електрическа енергия чрез начисляване на допълнително подлежащи на заплащане суми, което противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност за вреди. Изложил е и допълнителни съображения, че искът се явява основателен и на друго самостоятелно основание, а именно, че съгласно чл. 34, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ за извършването на проверка на СТИ се съставя констативен протокол, който следва да бъде подписан освен от представителя на „Енерго – Про Мрежи”” АД и от ползвателя или упълномощено от него лице, като в случаите, когато ползвателят не присъства на проверката и/ или откаже подписването на протокола, същият следва да бъде подписан от поне един свидетел, който не е служител на извършващото проверката електроразпределително дружество, а представеният по делото КП № 339000/09.12.2010г. е подписан от двама служители на [фирма] и от лице чието качество, в което се подписва не е установено. Ответното дружество не е доказало, че при извършената на 09.12.2010 г. проверка са спазени установените за това правила, в т.ч. и относно съставянето на констативния протокол № 339000/09.12.2010 г. и подмяната на СТИ.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса – представлява ли корекция на сметка на потребителя, преизчисляването на консумираната от абоната ел. енергия следствие на констатирана техническа неизправност по смисъла на чл. 38, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС не може да допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от посочения касатора, освен в хипотезите на нищожност или недопустимост на въззивното решение, респ. не може да извежда този въпрос от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не е единствено обуславящ правната воля на въззивния съдебен състав, съответно изхода на делото. Видно от мотивите към атакувания съдебен акт съдът е изградил изводите си след преценка на конкретните факти по делото, при отчитане на липсата на доказателства за виновно поведение на потребителя на електрическа енергия за неточно измерване и отчитане на потребена ел. енергия. Преценени са релевантните доказателства, действащата законодателна уредба, както и регламентацията на договорните отношения между страните, съдържащи се в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи през процесния период и е формиран правен извод за недължимост на платената от потребителя сума не само поради липсата на законово основание за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период, без да са доказани периода на неточното или липсващо отчитане, реалното количество доставена, потребена и неотчетена електрическа енергия и виновното поведение на потребителя, препятствало точното отчитане, по който въпрос е налице константна и непротиворечива задължителна практика на ВКС, но също така и поради това че при извършената на 09.12.2010 г. проверка не са спазени установените правила за съставяне на констативния протокол № 339000/09.12.2010 г и подмяната на СТИ. След като произнасянето на въззивния съд по посочения по-горе правен въпрос не е единствено обуславящо изводите на съда по спорното материално право, то този въпрос не може да обоснове наличието на общата предпоставка за достъп до касация по ал. 1 на чл. 280 ГПК /ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1/.
Независимо от недоказаността на основната предпоставка за достъп до касация, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по т. 3 на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не би могло да се приеме, че тълкуването на клаузи от договор при общи условия, попада в първата част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „точното прилагане на закона”. След като е налице задължителна практика на ВКС, която е изцяло относима към конкретния казус и се споделя от настоящия съдебен състав, то не би могло да се обоснове успешно твърдяното от касатора допълнително основание за допускане на обжалването.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 2000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 215 от 07.07.15 г., постановено по в.т.д. № 234/15 г. на Варненския апелативен съд.
О с ъ ж д а [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] сумата 2000 лв. /две хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: