О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 29.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2183/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Т., К. В. Т., С. И. А., М. П. Г., В. З. С., В. А. Н. и К. А. Г. срещу въззивно решение № 722 от 26.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1054/14г. на Пловдивския апелативен съд, 2 с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1076 от 09.06.2014г. по гр.д.№ 3369/12 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. В. Т., К. В. Т., С. И. А., М. П. Г., В. З. С., В. А. Н. и К. А. Г. против „Т. керамик, АД, [фирма], [фирма] и [фирма] иск по чл.53, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че към 2009 г., когато е одобрена действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], ищците са били собственици на възстановените им по реда на ЗСПЗЗ /с решение № Р-188 от 25.01.2000 г. на ПК, [населено място]/ имоти – с площ от 2,818дка, представляващ бивш имот пл.№ 489 и с площ от 1,310дка, представляващ бивш имот пл.№ 483 по кадастралния план на Ю. индустриална зона от 1955 г., като е допусната грешка/непълнота в кадастралната основа, изразяваща се в това, че имотите не са заснети като самостоятелни кадастрални единици, а са включени в границите на имоти с идентификатор №56784.536.1427 и №56784.536.1077.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че през 1972 г. по силата на отчуждителното действие на влезлия в сила регулационен план процесните имоти са станали държавна собственост и включени в парцел ІV-ОКЗ“Т.“, който е бил предоставен за стопанисване и управление от държавно юридическо лице – керамичен завод. След преобразуване и приватизация на държавното предприятие по реда на чл. 17а ЗППДОП /отм./, която процедура е приключила през 1999г., същите са включени в капитала на [фирма] и са станали негова собственост. С оглед на това е прието, че издаденото впоследствие решение на ПК от 2001г. за възстановяване правото на собственост на ищците върху имотите в реални граници е нищожно като противоречащи на императивна разпоредба на закона – §6, ал.6 ЗППДОП /отм./ и е непротивопоставимо на приватизираното дружество [фирма] и останалите ответници, придобили права от него по силата на правни сделки.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба- [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] считат касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, като претендират разноски.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените с ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 задължителни разяснения посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора, като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС разполага с правомощия единствено да уточни поставения въпрос, а не и до го извежда от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, респ. от касационната жалба
В случая касаторите не са формулирали конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което съгласно посоченото тълкувателно решение касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, без да се обсъждат сочените допълнителни предпоставки за това. По направените в изложението общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че тези предпоставки също липсват, тъй като представените от касаторите няколко решения на ВКС /задължителна и незадължителна практика/ са постановени при друга фактическа обстановка и противоречие с тях не съществува, а по отношение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъде осъдена да заплатят на ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] сторените от тях пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 000 лева на всеки от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 722 от 26.11.2014г., постановено по в.гр.д.№ 1054/14г. на Пловдивския апелативен съд, 2 с-в.
О с ъ ж д а И. В. Т., К. В. Т., С. И. А., М. П. Г., В. З. С., В. А. Н. и К. А. Г. да заплатят на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] по 1 000 лв. /хиляда лева/ разноски за всеки от тях.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: