О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 22.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1194/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Р. и Ш. М. Р. от[населено място] срещу въззивно решение № 163 от 24.06.10г., постановено по в.гр.д.№ 184/10г. на Х. окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 93 от 15.02.10 г. по гр.д.№ 1232/09г. на Х. районен съд и вместо него е признал за установено по отношение на А. А. Р. и Ш. М. Р., че А. К. Г. и С. М. Г. са собственици по давност на недвижим имот с площ от 7, 84 кв.м., представляващ част от магазин с площ от 66 кв.м., находящ се в[населено място], на ул.”Лом” и ул.”П.”, ведно с отстъпено право на строеж върху терена и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението върху посочената част от имота на основание чл.108 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по силата на договори за покупко-продажба страните са собственици на два съседни магазина и че спорните 7,84 кв.м. са владени от ищците в първоинстанционното производство като складово помещение към техния магазин за периода от 1994г. до 2009г., когато ответникът е разрушил част от преградната стена между тях и е изградил нова, с която ги е приобщил към своя магазин, твърдейки че са закупени през 1995г. от праводателите на неговата праводателка. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищците са придобили посочената част от имота по давност и е уважил предявения ревандикационен иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с посоченото решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с предмета на предявения иск и отнасящи се до приложното поле на разпоредбите на чл.68-84 и чл.108 ЗС, които са решавани противоречиво от съдилищата. Наред с това се поддържа , че съдът се е произнесъл и по процесуално правни въпроси (процедирал в нарушение на чл.197, ал.1, чл.200, ал.3, чл.202и чл.235, ал.2 ГПК), които са решени в противоречие с практиката на ВКС (ТР № 1 по т.гр.д.№ 1/00г. на ОСГК на ВКС, т.10) и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС разполага с правомощия единствено да уточни поставения въпрос, а не и да го извлича от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите не са посочили обуславящите изхода на спора конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с посочената от тях задължителна съдебна практика, респ. с представената незадължителна такава, поради което само на това основание касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, още повече, че противоречие с нея не е и налице. По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство, а би могъл да се произнесе само при наличието на някоя от посочените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях в настоящото производство разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 163 от 24.06.10г., постановено по в.гр.д.№ 184/10г. на Х. окръжен съд.
О с ъ ж д а А. А. Р. и Ш. М. Р. от[населено място] да заплатят на А. К. Г. и С. М. Г. от същия град сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: