О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 04.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2266/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 1206 от 23.02.17г., постановено по гр.д.№ 4458/16г. на Софийския градски съд, ІІ-А с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.12.15г. по гр.д.№ 10131/10г. на Софийския районен съд, І г.о., 34 с-в, с което е отхвърлен предявеният от М. С. А. срещу М. П. С. иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство на 1/4 ид.част от недвижим имот – тавански апартамент с площ от 72,20 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с мазе с площ от 16,68 кв.м., както и 2,71 % ид части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото е установено, че на 01.12.1978г. съпрузите С. С. Т. и И. Г. С. са закупили от държавата процесния апартамент. С. Т. е починал на 21.07.1994г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата си съпруга И. С., както и ищцата в първоинстанционното производство М. С. А., която е негова дъщеря от предходен брак. И. С. е починала на 29.05.2008г. и е оставила за свои наследник по закон ответника М. С.-племенница. Със саморъчно завещание от 15.12.1982г. С. С. Т. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си И. Г. С.. Завещанието е било оставено за съхранение в нотариата и е обявено с протокол от 09.08.1994г. по искане на И. С.. Във връзка с направеното от ищцата оспорване авторството на завещанието по делото е назначена съдебно-графологична експертиза, от заключението на която е установено, че завещанието е написано и подписано от С. С. Т..
При тези фактически данни съдът е приел, че по силата на завещателното разпореждане притежаваните от С. С. права върху имота са преминали в патримониума на неговата преживяла съпруга, поради което ищцата, въпреки че е негов наследник по закон, не е придобила претендираната от нея 1/4 ид.част от имота на основание наследствено правоприемство. Прието е, че направеното от нея в допълнителна молба евентуално възражение за накърнена със завещателното разпореждане запазена част не следва да се разглежда, тъй като в исковата молба не е предявен такъв иск, а инцидентното предявяване на потестативни права в рамките на висящ общ исков процес, каквото е искането по чл.30, ал.1 ЗН, е недопустимо. Изложени са и допълнителни съображения, че такава възможност съществува единствено в делбеното производство, с оглед неговите особености и изричната разпоредба на чл.343 ГПК, както и че искането е погасено по давност, тъй като петгодишният давностен срок е започнал да тече от датата на обявяване по реда на чл.27 ЗН и на вписване на саморъчното завещание – 09.08.1994г. съгласно ППВС № 7/73г., т.3, б.”г” и е изтекъл към датата на исковата молба.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1. От кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.30, ал.1 ЗН и определящо ли е в този смисъл значението на обявяването на завещанието от нотариус, без същото да е вписано, когато дори наследникът, който се ползва от завещанието узнава за неговото съществуване от трето чуждо на спора лице, едва в процеса на оспорването му; 2. Допустимо ли е правото по чл.30 ЗН да бъде упражнено от ищеца чрез възражение при предявен от него иск за собственост и следва ли съдът да постанови нарочен диспозитив по претенцията му за намаляване на завещателното разпореждане със спорния имот, извършено в полза на ответника и 3. Може ли съдът да прилага служебно института на погасителната давност.
Ответникът по жалбата М. П. С. счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението обн. ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 19.04.17г. и § 74 ПЗР на ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба.
По отношение на първия поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с Р № 208 от 07.05.12г. по гр.д.№ 820/11г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че действието по обявяване на завещанието не бива да се абсолютизира и при преценката относно началния срок на погасителната давност при упражняване на правото по чл.30, ал.1 ЗН съдът следва да държи сметка както за обстоятелството дали са налице действия по упражняване правата на завещанието, така и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя завещанието. Такова противоречие не е налице, тъй като в обжалваното решение въззивният съд не е взел друго становище по тази въпрос и в съответствие с практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, част от която е цитирана и в мотивите на решението, е приел че в случая са налице действия по упражняване правата по завещанието от страна на заветника, както и че тези действия са могли да бъдат узнати от касатора при полагане на необходимата грижа, тъй като завещанието е било оставено за съхранение в нотариата и обявено по искане на заветника от нотариус, чийто район на действие съвпада с местожителството по завещателя, респ. с местонахождението на процесния имот.
Свързаният с този въпрос, а именно третият въпрос не кореспондира на данните по делото и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като в случая съдът не е приложил служебно института на погасителната давност, а по възражение на ответника, каквото е направено още в отговора му по исковата молба, като и впоследствие.
С оглед съображенията на съда за отхвърлянето на иска и посоченото във връзка с въпросите за погасителната давност вторият поставен въпрос сам по себе си не обуславя изхода на спора и също не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са налице и релевираните от касатора допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като в представената практика на ВС от 1963 г. и 1983г. е прието, че искът по чл.30, ал.1 ЗН подлежи на разглеждане не само когато е предявен в делбеното производство, но и когато е съединен с други искове, вкл. и с иск за собственост, а с Р № 36 по гр.д.№ 125/10 г. на ВКС, I г.о. е даден положителен отговор на въпроса за възможността да се направи такова искане чрез възражение в производство за съдебна делба, каквото е било разглежданото дело, а посоченото в мотивите на това решение, че правото по чл.30, ал.1 ЗН може да се упражни и с възражение по предявен вещен иск е без значение, тъй като делото не е имало за предмет такъв иск, респ. такъв въпрос не е повдиган и по него не са излагани никакви съображения.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1206 от 23.02.17г., постановено по гр.д.№ 4458/16г. на Софийския градски съд, ІІ-А с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: