О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
гр. София, 13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 501/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. И. К. от [населено място] и на Е. И. А. и А. С. А. от [населено място], Л. област и срещу въззивно решение № 10 от 18.01.12г., постановено по в.гр.д.№ 118/09г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 247 от 12.06.2006г. по гр.д.№ 391/01г. на Троянския районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижим имот, допуснат до делба между А. И. К., Е. И. А. и А. С. А. с квоти по 1/3 ид.част за първите двама съделители и 1/3 ид.част в режим на СИО за втория и третата съделителка и вместо него е обявил за окончателен проект за разделителен протокол, съгласно който същият се разделя на два дяла – дял „А” на стойност 14 860 лв., включващ полусутеренен /приземен/ етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 44241.300.278 по кадастрална скица на [населено място], Л. област, състоящ се от дневна-столова, кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор и стълбище за първия етаж и първия етаж на сградата, състоящ се от две спални баня с тоалетна и коридор, както и стопанска постройка и дял „Б” на стойност 11 000 лв., включващ втория етаж на сградата, състоящ се от кухня-дневна –столова, спалня, килер, баня с тоалетна, коридор и тераса и едноетажна жилищна сграда /паянтова/. Постановено е за уравнение на дяловете получилият дял „Б” съделител да заплати на втория и третия съделители, които ще получат в общ дял „А” сумата 1093г., както и сумата 1287лв. на втория съделител.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че допуснатото до делба дворно място е реално неподеляемо, а двуетажната жилищна сграда е реално поделяема на две самостоятелни жилища без значителни преустройства и неудобства, по- големи от обикновените (установено е, че минимално необходимите СМР за изграждането на санитарен възел на втория етаж, който е в незавършен вид са на стойност 2110 лв. или 8,20% от стойността на имота, а за цялостното му завършване са необходими 13640 лв. или 52, 70 %). С оглед обстоятелството, че съделителите Е. А. и А. А. са съпрузи и са направили искане да получат един общ реален дял, както и предвид факта, че същите живеят на полусутеренния и първи етаж на двуетажната жилищна сграда е прието, че делбата на имота следва да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./, като същите следва да получат дял „А”, които е и на по-висока стойност, а съделителката А. К. следва да получи дял „Б”.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към касационната жалба на А. К. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса необходимо ли е да се съставя проекторазделителен протокол, ако са налице всички предпоставки на закона за извършване на делба на недвижими имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към жалбата на Е. А. и А. А. се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.значителните неудобства пречка ли са за разделянето на сграда на отделни части; 2. длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл.203, ал.2 ЗУТ; 3. допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда на отделни жилища в нарушение на чл.40 ЗУТ и допустимо ли е да се обособят отделни самостоятелни жилища от една сграда в съсобствен имот, без да се посочат какви части от поземления имот и от общите части на сградата принадлежат към всяко от новообразуваните жилища; 4. одобреният проект по чл.203 ЗУТ задължителен ли е за съда или съдът може да не се съобразява с него в някои части, които приема за излишни; 5. допустимо ли е съставяне на разделителен протокол с по-малко на брой дялове от броя на дяловете, определени с решението по допускане на делбата и искането за възлагане в общ дял на целия делбен имот по реда на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./ обвързва ли съделителите, които са го направили, да получат също така в общ дял само част от имота при извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК /отм./ и 6. при разпределение на имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./ нужно ли е да се съставя разделителен протокол. Поддържа се, че първите четири въпроса са решавани противоречиво от съдилищата, а останалите два са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Поставеният и в двете касационни жалби правен въпрос, а именно при разпределение на имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./ съдът следва ли да съставя разделителен протокол обуславя изхода на спора е решен в противоречие с дадените в ППВС № 7/73г., т.5, б.”а” задължителни разяснения, които са в смисъл, че при разпределение на имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./ разделителен протокол не се съставя.
Поставените във втората касационна жалба втори и трети въпрос също обуславят изхода на спора, като вторият въпрос е решен в противоречие с представеното решение № 269 по гр.д.№ 203/09г. на ВКС, І г.о., а третият – с решение № 204 по гр.д.№ 123/01г. на ВКС, І г.о. и Р № 341 по гр.д.№ 109/94г. на ВКС, І г.о.
Представеното във връзка с четвъртия поставен въпрос Р № 655 по гр.д.№ 466/86г. на ВС, ІІІ г.о. е постановено по административен, а не по граждански спор, поради което същото не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.2 задължителни разяснения. Петият поставен въпрос не е решен в противоречие с ППВС № 4/64г., т.13 и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК също не е налице, а по първия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като същият не е приел, че неудобствата при разделянето са значителни.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая относно тези предпоставки никакви доводи не са изложени и във връзка с поставените в изложението към втората касационна жалба въпроси същите не са налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 18.01.12г., постановено по в.гр.д.№ 118/09г. на Ловешкия окръжен съд.
У к а з в а на жалбоподателката А. И. К. в едноседмичен срок от съобщението да заплати по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 172, 40 лв., а на Е. И. А. и А. С. А. в същия срок да заплатят по с/ка на |ВКС държавна такса в размер на 344,80 лв. като в противен случай жалбите ще бъдат върнати.
След изтичането на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.