О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 02.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 29.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3342/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1977/21.02.2013г.,подадена от [фирма]/в ликвидация/ [населено място] против решение №69/14.01.2013г. на Софийски апелативен съд,ГК,VІ състав,постановено по в.гр.д.№1805/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №181/19.12.2011г. по гр.д.№372/2009г. по описа на Благоевградски окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма]/в ликвидация/ [населено място] против [фирма] [населено място],иск с правно основание член 108 от ЗС за предаване владението на описания в решението недвижим имот,и спрямо Българската държава,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване че е собственик на същия недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В същото се твърди,че/цитирам/:
„Съществени правни въпроси при разглеждане на обжалваното решение са:
Материалноправни въпроси
1.При преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества,необходимо ли е да бъдат посочени конкретните активи в заповедта за преобразуването,респ. в разделителните протоколи или е достатъчно да бъдат посочени като група активи в определено населено място,за да се приеме,че цялото имущество в съответното териториално поделение преминава към новообразуваното дружество.
2.Следва ли в Разделителния протокол въз основа на заповедта на принципала за прехвърляне на активи от едно еднолично държавно дружество на друго да се посочват граници на предаваните имоти,или е достатъчно да се посочи цялата притежавана в дадено населено място база за да се приеме,че е прехвърлена и предадена собствеността върху всички елементи от съответната съвкупност,включени в базата.
3.При липса на индивидуализация на всеки отделен актив поотделно в Заповедта за преобразуване,независимо от изразената воля на принципала в заповедта за прехвърляне на цялата база,следва ли да се приеме,че неиндивидуализираните в заповедта активи,са останали извън патримониума на държавното дружество правоприемник и са станали частна държавна собственост по смисъла на ЗДС.
Процесуалноправен въпрос
4.Когато едно съдебно решение относно право на собственост на недвижим имот,е постановено при участието на ресорното министерство-приниципал на една от страните,може ли да се приеме в последващ процес с участието на държавата/представлявана от МРРБ/ засягащ собствеността на същия имот,че мотивите на първоначалното решение обвързват държавата.
По отношение на материалноправните въпроси в настоящото изложение:
Считаме,че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК-САС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по въпроси от значение за точното прилагане на закона,макар и третирани в решения по чл.290 от ГПК,цитирани по-горе се нуждаят от конкретизация чрез тълкувателна дейност на ВКС,тъй като засягат значими обществени отношения,касаещи обекти предимно с висока стойност-бивша държавна собственост впоследствие включвана в капитала на еднолични държавни дружества”.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.Г. Д.,в писмения си отговор,депозиран чрез пълномощника му адвокат И. Ц.-преупълномощена от адвокат Я. К.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът ,настоящ касатор,сочи като придобивно основание безвъзмездно прехвърляне на имущество,принадлежало на [фирма] към [фирма] София,извършено със Заповед № РД-16-807/04.11.1998г. на Министъра на промишлеността,в която е посочено,че на последното дружество се прехвърля безвъзмездно от [фирма] [населено място] правото на собственост върху профилакториум,находящ се в [населено място] с описаните в същата сгради,съоръжения и спомагателни стопанска и терен,за което е съставен приемо-предавателен протокол от 07.12.1998г.След обсъждане на събраните по делото писмени доказателства,във връзка с имуществото,предмет на това прехвърляне,както и на настъпилото правоприемство при преобразуване на държавните фирми,проследявайки преминаването на процесната „гребна база”,както и във връзка с отразяването й в активите на тези дружества,съответно отразяването й в съставения за това АДС от 1992г., данните по съдебно-техническата експертиза за т.нар.”гребна база”-заснета като отделна кадастрална единица през 1995г.,съдът е стигнал до извода,че ищецът не е провел главно и пълно доказване в подкрепа твърдението му,че праводателят му [фирма]/до 23.06.1995г.с наименование [фирма]/ е бил собственик на спорния имот и че същия е бил обект на това безвъзмездно прехвърляне по силата на цитираната заповед на Министъра на промишлеността.
С оглед изложеното в решаващите мотиви,които са обусловили правните изводи на съда,формулираните от касатора материалноправни въпроси,са всъщност въпроси по същество,които се отнасят до различни хипотези.Тези хипотези се решават в конкретния спор,с който съдът е сезиран,в зависимост от доказателствата,събрани по всяко конкретно дело и в резултат на преценката на съда при всеки разгледан и решен правен спор.Разрешаването на въпросите по същество е свързано с преценката на съда,и може да бъде предмет на касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, визирани в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.По отношение на посочената от касатора задължителна практика на ВКС,както вече бе посочено,същата се отнася до различни хипотези,свързани с правоприемство,настъпило при преобразуване и приватизация на държавни дружества,с различни възможности и за доказване на такова правоприемство,включващо прехвърляне на имущество, и по своята същност тази практика е непротиворечива и не се нуждае от тълкуване,както се твърди от касатора.
По отношение на формулирания процесуално правен въпрос от касатора,същият е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото и на основание член 78,ал.3 ГПК на ответника [фирма] [населено място],следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,които възлизат на сумата 3 300 лева,съгласно приложено платежно нареждане от 26.03.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №69/14.01.2013г. на Софийски апелативен съд,ГК,VІІ състав,постановено по в.гр.д.№1805/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма]/в ликвидация/ [населено място] да заплати на [фирма] сумата 3300 лева/три хиляди и триста лева/ разноски за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: