О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 30.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.06.2012 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3418/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3910/08.04.2014г.,подадена от М. Х. Й. от [населено място],чрез пълномощника й адвокат А. И.,против решение №68/27.02.2014г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№20/2014г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №1730/23.10.2013г. постановено по гр.д.№2631/2013г. по описа на Русенски районен съд за отхвърляне на предявения от М. Х. Й. против Л. Й. Й. иск по член 61 ЗС за прекратяване правото на ползване на Л. Й. Й.,учредено й с нот.акт №178,том ХХХVІІІ,дело №12632/1997г. върху недвижим имот находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес]както и отхвърля предявеният от М. Х. Й. против Л. Й. Й. иск по член 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот с административен адрес:гр.Р., [улица],[жилищен адрес].
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Л. Й. Й.,чрез пълномощника си адвокат С. С.,в депозирания писмен отговор счита,че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че е предявен иск с правно основание член 61 от ЗС от М. Х. Й. против ответницата Л. Й. Й.,като ищецът свързал правото си със задължението ответницата да заплаща разноските,свързани с ползването на вещта и да я застрахова по реда на член 57,ал.4 ЗС,като в условията на евентуалност съдът е сезиран с иск по член 108 от ЗС.Съдът при анализа на доказателствата по делото е установил,че процесния имот е бил обект на покупко-продажба, по силата на нотариален акт №178/1997г.,с която Л. Й. Й.-настоящ ответник е продала собственият си недвижим имот на дъщеря си Д. Г. Г.,която купила имота в полза на брат си П. Г. Й.,като продавача Л. Й. си запазила правото на ползване на имота до края на живота си.Съдът е посочил,че ищцата М. Х. Й., една от законните наследници на П. Г. Й.-поч.02.01.2013г.,негова преживяла съпруга/другия законен наследник е Г. П. Й.-син/,е изпратила до ответницата Л. Й. нотариална покана на 23.04.2013г.,с която я предупреждава,че следва да заплаща разноски,свързани с ползването на имота,както и да го застрахова.Съдът е посочил,че незастраховането на вещта,което се дължи от ползвателя в полза на собственика,не обуславя застрашаването на вещта в контекста на разпоредбата на член 61 от ЗС,тъй като последното е функция на използването на съответната вещ по неподходящ или увреждащ начин, поради което незастраховането няма пряко въздействие върху обекта,което да нарушава целостта или предназначението му.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Считам,че ВКС следва да допусне касационно обжалване на обжалваното от мен Решение №68/27.02.2014г. постановено по гр.д.№20 на Р.,тъй като същото е в противоречие с практиката на ВКС,с практиката на различните съдилища както и въпросите които ще поставя са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
1.Първият съществен въпрос е: Право или задължение е ползвателя за заплаща застраховка на имота който ползва?
2.Вторият въпрос: Задължен ли е ползвателя да заплаща данъци за имота,който ползва?
3.Третият съществен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото е: Следва ли ползвателя да отговаря за ремонтни дейности в имота който ползва и в каква степен и неизпълнението на това му задължение води ли до прекратяване на правото на ползване?”,
като в подкрепа на първите два въпроса се цитира и прилага задължителна съдебна практика на ВКС,както и решение на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм/, и решение по гр.д.№695/2013г. по описа на Русенски окръжен съд,за което няма данни дали е влязло в сила.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да то изведе от изложението му,защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от изложението на касатора,последният не формулира такъв правен въпрос,разрешен с въззивното решение и обусловил правните му изводи,съгласно посоченото по-горе в решаващите мотиви на въззивното решение.Напротив,касаторът иска от ВКС,в настоящото производство да отговори на въпроси,отнасящи се до права и задължения на ползвателя,които са регламентирани с разпоредбите на член 57 и следващите от ЗС,поради което като такива са неотносими съм правните изводи на въззивния съд.
Непосочването на правния въпрос от касатора,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Л. Й. Й.,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.05.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №68/27.02.2014г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№20/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Х. Й. от [населено място] да заплати на Л. Й. Й. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: