О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
гр. София, 12.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4388/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. М. от [населено място], В. област срещу въззивно решение № 871 от 07.05.15г., постановено по в.гр.д.№ 340/15г. на Варненския окръжен съд в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 5112 от 04.11.14г. по гр.д.№ 16171/14г. на Варненския районен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между Д. А. М., В. М. Й., А. М. Й. и К. Й. М. на втори етаж от построената в УПИ ІV-118 в кв.17 по плана на [населено място] триетажна жилищна сграда, със застроена площ от 127, 46 кв.м., състоящ се от вътрешно стълбище, входно антре, баня-тоалетна, кухня, две стаи, дневна със стая, два балкона, ведно с находящи се в дворното място три масивни склада при квоти по 1/6 ид.част за първите трима и 3/6 ид.части за четвъртия съделител, както и в частта, с която е отхвърлен иска на К. М. за делба на първия и третия етаж на сградата, масивен склад и външна баня-тоалетна и умивалня.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че посоченото дворно място е закупено от общия наследодател на страните Й. М. К., починал през 2005г., с нот.акт № 156/71г., който непосредствено след това е построил със съпругата си В. К. К., починала през 2007г., процесната триетажна жилищна сграда, а допълнителните постройки в дворното място са изградени няколко години по-късно и същите са търпими строежи по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ. С нот.акт № 44/05г. наследодателите са прехвърлили на сина си М. Й. М. ? ид.част от дворното място, както и първия и третия етаж на жилищната сграда, цялото таванско помещение, складово помещение, пригодено за баня-тоалет и гараж и закритата част от сайванта, граничещ със складовото помещение. С нот.акт № 152/13г. двамата синове на общите наследодатели М. М. и К. М. са признати за собственици по наследство на втория жилищен етаж от жилищната сграда. М. М. е починал в хода на процеса през 2014г. и е оставил за свои наследници по закон Д. М., В. Й. и А. Й.-съпруга и дъщери. От заключенията на изслушаните по делото технически експертизи е установено, че вторият и третият етаж на сградата отговарят на всички изисквания за самостоятелни жилища, въпреки че в тях няма складови помещения, тъй като в дворното място са изградени четири самостоятелни склада. Първият етаж може да бъде приет за самостоятелен обект в комбинация с един от складовете и изградените в двора баня, тоалетна и умивалня, които са функционално свързани с него. Г. понастоящем не съществува като такъв, а представлява складово помещение, като пред него е изграден масивен навес, който се използва за лятна кухня-трапезария.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че и трите етажа са самостоятелни обекти на правото на собственост и че сключената с нот.акт № 44/05г. разпоредителна сделка е валидна, поради което съсобственост между страните е налице само по отношение на втория етаж на сградата, представляващ самостоятелно жилище, и на част от постройките в дворното място. Обстоятелството дали преди сключването на договора е бил изготвен и одобрен инвестиционен проект по чл.202 ЗУТ е прието за правно ирелевантно, тъй като жилищната сграда и допълващото застрояване са изградени преди 1987г. по време на действието на ЗТСУ/отм./, а допълнителните ремонти и преустройства не са с оглед на обособяване на отделните обекти в сградата. Липсата на удостоверение за търпимост за обектите на допълващото застрояване към момента на извършване на сделката е прието, че не е основание за нейната нищожност, тъй като праводателите са били техни собственици по силата на чл.92 ЗС, а жилищната сграда към този момент не е била в режим на етажна собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС / Р № 158 по гр.д.№ 4017/08г., ІІ г.о., Р № 325 по гр.д.№ 1718/09г., І г.о. и Р № 384 по гр.д.№ 1450/10 г., І г.о./, тъй като към момента на сключване на договора отделните етажи на жилищната сграда на са отговаряли на нормативните изисквания за самостоятелни жилища, доколкото са липсвали складови помещения за всеки от тях, респ. че договорът е нищожен поради невъзможен предмет, както и че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. нищожна ли е прехвърлителната сделка за имот, явяващ се търпим по смисъла на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ, при условие че при изповядването й пред нотариуса не е било представено удостоверение от органите, овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими, а също и при липса на одобрен инвестиционен проект съгласно изискванията на чл.202 ЗУТ, отчитайки и даденото с Р № 219 от 08.07.09г. по гр.д.№ 1146/09г. на ВКС, ІІ г.о. разрешение на въпроса за правната същност на удостоверението по §16, ал.1 ПР на ЗУТ и приложимостта му в настоящия казус и 2. възможно ли е единствено промяната и начинът на ползване на дадена постройка да доведе до промяна на нейната естество и статут, и по-конкретно, възможно ли е било навесите и гаража, находящи се извън основната сграда, само поради обстоятелството, че към момента на огледа от вещите лица са се използвали за складиране на дърва и други вещи, да бъдат възприети за обособени складови помещения, които да заменят липсващите такива за всеки един от етажите на жилищната сграда, с оглед оформянето им като самостоятелни обекти, и изобщо – към търпимите строежи възможно ли е да се правят преустройства, надстройки или промени на предназначението, които могат да засегнат интересите на трети лица, без за тези дейности да има разрешение за строеж.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Според диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая във връзка с първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а вместо това е изложил своето становище по съществото на спора, че прехвърлителната сделка в полза на неговия брат е нищожна поради невъзможен предмет, тъй като отделните етажи в жилищната сграда не са имали складови помещения, по което ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на жалбата. Освен това не е налице и противоречие с посочените от него две решения на ВКС, тъй като в случая е установено, че обособените на отделните етажи самостоятелни жилища имат складови помещения, макар и извън тях, което според установената съдебна практика е допустимо.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки относно поставените въпроси не са налице. Основанията за нищожност на сделките са ясно, точно и изчерпателно посочени в закона и във връзка с тях е налице богата съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Според тази практика не е необходим одобрен инвестиционен проект при сделка с реално съществуващ самостоятелен обект на правото на собственост /апартамент, самостоятелен жилищен етаж и др./, когато същият не се разделя реално на по-малки обекти, а при липсата на одобрен архитектурен проект за една постройка, елемент от допълнителното застрояване, нейното предназначение се определя от фактическото положение, т.е. от начина й на ползване. Освен това следва да се отбележи, че в случая е установено, че изградените в дворното място навес и гараж са обособени като складови помещения от общите наследодатели на страните преди прехвърлителната сделка, а не към момента на огледа им от вещите лица, каквото твърдение се съдържа в поставения втори въпрос.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 871 от 07.05.15г., постановено по в.гр.д.№ 340/15г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: