О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр. София, 20.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 301/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. Г. А. и М. Г. В. от [населено място], К. област, както и на Д. С. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 232 от 18.10.16г., постановено по в.гр.д.№ 345/16г. на Кюстендилския окръжен съд, 1 с-в, по извършване на съдебна делба и по сметки с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 115 от 19.02.16г. по гр.д.№ 856/12г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор 58129.10.75 по КККР на [населено място], [община] с площ от 1866 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ от 18 кв. и едноетажна постройка с площ от 28 кв.м. /допълващо застрояване/; в частта с която е отхвърлена частично претенцията на Д. Б. против останалите двама съделители по чл.31, ал.2 ЗС, респ. е уважена частично тази претенция и в частта, с която са уважени техните претенции срещу нея по чл.61, ал.2 ЗЗД.
Делбата на посочения имот е допусната с влязло в сила решение № 418 от 29.07.13г.по гр.д.№ 856/12г. на КРС между Д. С. Б., Й. Г. А. и М. Г. В. при квоти 1584/2592 ид.части за първата и по 504/2592 ид.части за останалите двама съделители, като съсобствеността върху имота е възникнала в резултат от наследяване и прехвърлителна сделка.
За да постанови извършването на делбата по посочения начин въззивният съд е приел, че имотът е реално неподеляем на три дяла и че възлагателната претенция на съделителя Й. А. е неоснователна, тъй като при откриване наследството на Й. А. А. на 14.04.1979г. същият не е живял в имота, а освен това съсобствеността върху него е възникнала в резултат на повече от един юридически факт. За правно ирелевантно е прието обстоятелството, че от имота биха могли да се обособят два дяла –един, включващ жилищните сгради и прилежащата им част от дворното място, и втори – включващ незастроената му част, тъй като между страните липсва съгласие ищцата да получи втория дял, каквото е искането на ответниците.
По жалбата на Й. А. и М. В. срещу решението в частта му по извършване на делбата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по процесуалноправни въпроси, без такива да са формулирани. По същество се правят оплаквания за допуснати нарушения на чл. 353 и чл.349, ал.2 ГПК.
Ответникът по жалбата Д. Б. счита, че касационно обжалване на въззивното решение в тази му част не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касаторът следва да формулира правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може само да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК или от касационната жалба /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/.
В случая касаторите не са посочили обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, което е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, а представената от тях практика на ВКС и на други съдилища се отнася до различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с нея не е налице. Такова би било и без правно значение, след като въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС и ВС – ТР № 1/04г. на ОСГК и ППВС 7/73г.относно способа за извършване на делбата.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По жалбите на Д. Б. и на Й. А. и М. В. срещу решението в частта му по сметки.
Същите са процесуално недопустими. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Според чл.69, ал.1, т.1 ГПК, размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, а според т.7 на същия член по искове за периодични платежи за неопределено време – сборът от платежите за три години. При обективно и субективно съединяване на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове.
В случая определените цени на предявените искове по сметки, върху които са събрани и дължимите държавни такси, квалифицирани по чл.31, ал.2 ЗС и чл.61, ал.2 ЗЗД, са под 5000 лв., поради което касационните жалби са подадени срещу влязъл в сила съдебен акт в тази му част и следва да бъдат оставени без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 232 от 18.10.16г., постановено по в.гр.д.№ 345/16г. на Кюстендилския окръжен съд, 1 с-в, в частта му по извършване на съдебна делба.
О с т а в я без разглеждане касационните жалби на Д. С. Б. и на Й. Г. А. и М. Г. В. срещу въззивно решение № 232 от 18.10.16г., постановено по в.гр.д.№ 345/16г. на Кюстендилския окръжен съд, 1 с-в, в частта му по сметки.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която се оставят без разглеждане касационните жалби може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: