О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
гр. С., 07.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1058/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. Б. от[населено място] срещу въззивно решение № 686 от 28.05.10г., постановено по гр.д.№ 147/10г. на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в, в уважителната му част, с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 2118 от 02.07.07 г. по гр.д.№ 4299/05г. на Варненския районен съд, Х. с-в, в частта с която е отхвърлен иска на П. В. П. и И. А. П. срещу М. П. Б. за осъждане на ответницата да премахне незаконно изградено от нея антре на стълбищна площадка към жилището й на втория етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се в дъното на дворно място в[населено място] , [улица] и вместо него е уважил предявения иск по чл.109 ЗС.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посочената жилищна сграда е в режим на етажна собственост и че процесното антре е изградено от ответницата без съгласието на етажните собственици и без строителни книжа на стълбищната площадка на втория етаж на сградата под метална вита стълба, водеща до третия /тавански/ етаж на същата. Антрето е функционално свързано с намиращото се на втория етаж на сградата жилище, собственост на ответницата, и заема част от общите части на сградата, като в началото му е монтирана метална врата, при отварянето на която не може да се отвори друга врата, посредством която се осъществява достъпът до таванските помещения на ищците. На едно място стената на антрето опира във витата стълба, която е много тясна, и това също води до неудобства. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаването на предявения иск по чл.109 ЗС са налице, тъй като изграденото антре пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху общите части на сградата, както и че с него се ограничава достъпът им до таванските помещения.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли при постановяване на решението си да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и направените доводи, съображения и възражения на страните, който е решаван противоречиво от съдилищата (Р № 144 по гр.д.№ 814/99г. на ВКС), както и по въпроса възможно ли е да бъде придобита по давност реална част от стълбищна площадка (представляваща обща част на жилищна сграда), чрез изграждане антре, което е функционално приобщено към жилището на владелеца, ако това е станало със знанието и без противопоставянето на останалите етажни собственици, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 задължителни разяснения материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В случая противоречие между обжалваното решение и посоченото решение на ВКС, с което е прието, че необсъждането на доводите на страните и доказателства по делото в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ е основание за касиране на въззивното решение не съществува, тъй като същото има предвид необсъждане на относими към предмета на спора доводи и доказателства, а в разглеждания случай доводите на жалбоподателката, че е придобила правото на собственост върху стълбищната площадка по силата на правна сделка, респ. реална част от нея по давност и представените във връзка с тях доказателства, които същата твърди че не са обсъдени, не са могли да доведат до други крайни изводи на решаващия съд, с оглед приетото от него, че изграждането на процесното антре е довело до ограничаване на достъпа на ищците до таванските им помещения и негаторният иск е уважен и на това основание.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая по поставения втори въпрос липсва произнасяне от въззивния съд, нито с оглед казаното по-горе същият обуславя изхода на спора, поради което и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, още повече, че във връзка с посочените предпоставки никакви доводи не са изложени.
С оглед на казаното подадената от М. П. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 686 от 28.05.10г., постановено по гр.д.№ 147/10г. на Варненския окръжен съд, VІІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: