О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 27.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 24.04.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 504/2019 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8731/15.11.2018г.,подадена от „ЯКОБ-2002”ООД,гр.Бургас,чрез пълномощника му адвокат Я. П.,против решение №57/11.10.2018г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№222/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №46 по гр.д.№1305/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд-за осъждане на „ЯКОБ-2002”ООД да преустанови действията,с които пречи на ищците Т. Я. А. и В. С. С.,да ползват собственият си имот,находящ се в [населено място],к.к.С. б.,комплекс М. г.,бл.В,ет.4,ап.18,представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****,жилище,апартамент с площ ог 58 кв.м,и 1,53 % от прилежащите части и общи части на сградата,по предназначение,като възстанови прекъснатото към имота им ел. захранване и осигури достъп до главното ел.табло на сградата,в която се намира имота,както и да заплати на ищците Т. Я. А. и В. С. С. сумата от 2 650 евро,представляваща обезщетение за имуществени вреди на заплатения от тях месечен наем за времето от септември 2015г.-август 2017г.,ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащането,като в останалата част до предявения размер отхвърля.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно-постановено в нарушение на материалния закон,съдопроизводствените правила и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Т. Я. А. и В. С. С.,чрез пълномощника си адвокат Д. И. Д.,в депозирания по делото писмен отговор на жалба,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените разноски по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че със събраните по делото доказателства е установено пречене от ответната страна на ищците да упражняват правото си на собственост върху жилищния имот,поради прекъсване от страна на ответника на електрозахранването на този техен самостоятелен обект в сградата,осъществено от страна на последния,чрез демонтиране на автоматичните предпазители,намиращи се в самостоятелното ел.табло,находящо се във фоайето на сградата,заключено от ответника,който държи ключа.Съдът се е позовал на данните по заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,която е констатирала,че след демонтирането на автоматичните предпазители на тяхно място са поставени „лустър-клеми” за всеки един от самостоятелните обекти в сградата,като лустър-клемата за имота на ищците е свободна,поради което електрозахранването към имота им е прекъснато,като е посочил,че по делото е установено,че достъп до ел. таблото има единствено ответното дружество.Съдът,след като се е позовал на приетото със съдебната практика на ВКС,според която целта на предявяване на негаторен иск,като възможност,която всеки от собствениците на обект в сграда в режим на ЕС може да упражни,за да преустанови противоправното въздействие по отношение на общите части на сградата,с цел преустановяване на действия,бездействия или комбинация от действия,чрез които един от съсобствениците пречи на останалите собственици да ползват общите части на сграда по предназначението им,е приел,че централното ел.табло несъмнено е обща част,чрез която се осъществява електрическото захранване на сградата по смисъла на чл.38,ал.1 ЗС,като без значение е обстоятелството,че сградата е с разрешение за ползване,издадено при отсъствие на индивидуални партиди за електроснабдяване,тъй като без значение е факта,че макар снабдяването на сградата с електричество да става посредством временна инсталация,при това положение тя има статут на обща част.Съдът е посочил,че е без значение факта,че само ответника е страна по договора с електроразпределителното дружество и след като захранването на всички обекти в сграда в жилището се осъществява по горепосочения начин-чрез централно ел.табло и те нямат индивидуални партиди,е стигнал до извода,че препятстването от страна на ответника ищците да ползват електричество несъмнено представлява действие ограничаващо ползването на имота им.Съдът е приел за доказано със събраните доказателства по делото,че ищците са ползвали друго жилище,за което са заплащали наем,съгласно приложения договор за наем и документи за плащането му,които сочат периода след месец юни 2015г.,когато според показанията на разпитаните по делото свидетели е прекъснат достъпа на ищците до ел.таблото,поради заключването му от ответника,в резултат на което ищците са понесли тези разходи,заради невъзможността да ползват собствения си имот.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.3 ГПК и чл.280,ал.2 ГПК,като/ цитирам/:
„Засегнати са следните процесуалноправни въпроси,които са обусловили изхода на спора,а именно:
1.При липсата на индивидуални договори за доставка на електрическа енергия в етажната собственост,има ли статута на обща част откритата на името на един от собствениците в сградата временна партида за захранване с ел. енергия?
2.При наличие на индивидуална договорна обвързаност и липсата главно захранващо ел.табло,както и на разкрити индивидуални партиди и монтирани СТИ в сградата,съществува ли задължение за осигуряването на достъп до временната партида за ел.енергия?В тази хипотеза налице ли е неоснователно действие,което пречи на правото на собственост?”
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,посочените от касатора въпроси са неотносими към същите,тъй като противно на твърденията на касатора не са обусловили правните му изводи по делото.Това е така,защото,съгласно визираното в закона-член 109 ЗС и приетото с практиката на ВКС,целта на негаторния иск е даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.В случая,както е приел съда,с посоченото по-горе с решаващите си мотиви- прекъсването достъпа до ел.табло и на електрическото захранване от страна на ответника по посочения начин,представлява неоснователно въздействие,което пречи на собствениците –ищци да упражняват правото си на собственост върху имота си.
Липсата на правен въпрос,както и формулирането на неотносим такъв към приетото с решаващите мотиви,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд намира,че липсва посоченото от касатора основание по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ето защо,касационното обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
На ответниците по касационна жалба следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящото касационно производство в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 08.01.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57/11.10.2018г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№222/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „ЯКОБ-2002”,гр.Бургас да заплати на Т. Я. А. и В. С. С. сумата от 500 лева/петстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: