О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 586
София, 20.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 641/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. И. Д.,чрез пълномощника й адвокат И. М.,против решение №2669/19.04.2012г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-В въззивен състав,постановено по гр.д.№6578/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 02.02.2011 по гр.д.№34553/2009г. по описа на Софийски районен съд,76 състав за отхвърляне на предявения от В. И. Д. срещу С. Н. Д.,иск по член 34 от ЗС за допускане делба на недвижим имот:първи етаж от двуетажна жилищна сграда,находяща се в [населено място], [улица],със застроена площ от 70 кв.м и състоящ се от две стаи,хол,кухня,клозет и самостоятелен вход,при описани съседи,избено помещение с площ от 40кв.м в сутерена откъм улица Борова гора,заедно с ? идеални части от общите части на сградата,вкл.общ таван и от дворното място с площ 304кв.м,съставляващо парцел ХХІІ-23 от кв.62 по плана на [населено място],местн.Л. при описани в решението съседи на същото,като неоснователен.
В изложението си,наречено „касационни основания по член 280 ГПК”,касаторът заявява/цитирам/:
„В конкретния случай за допускане до касационно разглеждане на жалбата са налице и трите предвидени в чл.280 т.1,2 и 3 Основание.
Постановеното и атакувано Решение на СГС е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-член 280,ал.1,т.1 ГПК,относно стабилността на определението на съда за одобряване на съдебната спогодба и начина на отмяна и атакуване на съдебната спогодба.В тази връзка е практиката ва ВКС-Постановление №7/28.11.1973г. на Пленума на ВС-т.8,която що е съдебна спогодба и начина на атакуване при противоречие или заобикаляне на закона.
Решението е в противоречие с Постановления №4/30.10.1964г. на Пленума на ВС,относно възлагане в дял на имот на съделител и уравняване на дяловете на останалите.В същото е уредено,че уравняването става с пари съобразно цената на дела на съделителя.
СГС с Решението си се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,в противоречие с практиката на съдилищата-аргумент на чл.280,ал.1 т.2 ГПК.Решението противоречи на трайната съдебна практика относно стабилността на съдебната сполгодба и начина на съдебната спогодба и отмяната.В противоречие с Решение на СГС №683/08.09.1999г. по гр.д.№62/99г.,Решение №203/02.06.2006г. на ВКС,І гр.о.,Определение №28/15.01.2010г. на ОС Бургас,Решение №597/04.04.1973г. на ВС на НРБ,Определение №27/16.01.2009г. на ВКС.
Атакуваното Решение на СГС е постановено и в противоречие с въпроса за дяловете на съделителите при делба и тяхното уравняване съгласно разпоредбата на чл.69,ал.2 ЗН вр. чл.34,ал.2 ЗН.СГС е възприел,че може да се възложи имот на един от съделителите,без да бъде уравнен делът на другия съделител.В противоречие с това становище е Решение №758/22.03.1972г. на ВС на НРБ.
На следващо място решението на СГС е в противоречие с трайната съдебна практика относно презумпцията за СИО.СГС възприема,че за имот,придобит извън способите,изрично изброени в чл.20 и чл.21 от СК от 1985г./отм/,следва да се доказва презумпцията за съвместен принов.Това заключение на съда е в противоречие със стабилна съдебна практика по въпроса:Решение №545/22.10.2008г. на ВКС,Решение от 10.04.2008г. на ОС Русе,Решение от 23.04.2003г. на РС Дулово,Решение №1347/12.01.2009г. на ВКС.
Не на последно място следва да се допусне касационно разглеждане на жалбата,за да се дадат отговори на обсъдени от СГС въпроси,който са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
СГС е възприело,че за имот придобит извън способите изрично изброени в чл.20 и чл.21 ат СК от 1985г./отм/,следва да се доказва презумпцията за съвместен принос по чл.19,ал.3СК/отм./Единият от въпросите на който следва да се даде отговор относно правилното прилагане на Закона е именно този.Следва ли за имущество придобито по време на брака,което е придобито извън изрично изброени в чл.20 и чл.21 от СК от 1985г./отм/,да се доказва презумпцията за съвместен принос или тя се предполага до оборването й.
СГС е възприело,че със свидетелски показания може са се обори сделка между страни ,който не участват в съдебното производство.
Следва да се даде отговор и на този въпрос,а именно допустимо ли е със свидетелски показания да се търси симулация по сделка,която не е предмет на съдебното производство,и страните по сделката не са страни по съдебното производство по което са допуснати показанията.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните-ищцата В. И. Д. и ответника С. Н. Д. са бивши съпрузи,чийто сключен на 12.05.1973г. граждански брак е бил прекратен с развод по влязло в законна сила решение от 15.08.2006г.,като по време на брака им процесния недвижим имот е придобит от ответника Д.,с договор за дарение,обективиран в нот.акт №100,т.Х,нот.д.№1539/27.04.1979г.,с който Й. С. Е. дарява на племенника С. Н. Д. ? идеална част от описания недвижим имот,а впоследствие по силата на одобрена съдебна спогодба-протокол от 24.07.1979г. по гр.д.№9363/1979г. е ликвидирана съсобствеността по отношение на процесния имот,като същия е поставен в дял на С. Д.,без да се заплащат суми за уравнение на дяловете,видно от приложеното споразумение от 19.09.1979г.,преди спогодбата ,приложено по делото,с което Й. Е. е заявила,че няма претенции и не желае да получава суми по горепосочената съдебна делба,тъй като е благодарна за полаганите грижи за нея и сина й от съделителя Д. и неговия баща Н. Д..За да отхвърли иска за делба,съдът е приел,че не налице съсобственост върху процесния имот,тъй като макар и придобиването на ? идеални части от същия да е станало по време на брака между страните,имотът не е включен в съпружеската имуществена общност,тъй като не е налице насрещна престация или разместване на материални блага на съпрузите,по повод извършената делба на процесния имот,поради което е стигнал до извода,че имотът е останал изключителна собственост на ответника Д..
Ответникът по касационната жалба С. Н. Д.,в писмения си отговор,счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос.ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното изцяло по-горе изложение на касатора,в същото липсва формулиран правен въпрос,а се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,в подкрепа на които се сочи съдебна практика.Тези касационни оплаквания са различни от основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото контрола за законосъобразност постановеното решение ще се извърши след като бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по член 290 ГПК.Съгласно цитираното изложение на касатора се твърди,че самото решение противоречи на посочената съдебна практика,както на ВКС,така и на съдилищата,а формулираните като въпроси в същото,всъщност са възражения на ищцата,сега касатор,по делото,на които е бил даден отговор с въззивното решение.Непосочването на правния въпрос,както и неотносим такъв към решаващите мотиви на съда,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2669/19.04.2012г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІІ-В въззивен състав,постановено по гр.д.№6578/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: