О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 45
София, 21.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2117/2018г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г., П. С. И. и Г. Д. М.,всички от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Б. Г., срещу въззивно решение №35/31.01.2018г. по гр.дело № 898/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която е уважен предявеният срещу тях иск с правно основание чл.109 ЗС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : 1.Длъжен ли е въззивният съд да основе изводите си след като обсъди всички относими доказателства, доводите на страните и оплакванията във въззивната жалба; 2.Представлява ли противоправно действие по смисъла на чл.109 ЗС преграждането на двата гаража, извършено от собствениците им, за да ограничат собствеността си и поддържането на това състояние от тях в продължение на 30 години; 3.Действията на ответниците представляват ли поддържане на неоснователно действие при положение, че те са я придобили в този вид по силата на наследствено правоприемство; 4.Налице ли е увреждащо действие и причинна връзка между преграждането на стената и ограничаване на достъп до процесната част от имота при положение, че към момента на издигане на стената достъпът не е бил ограничен, а това е станало от друго допълнително застрояване. Твърди се противоречие с ТР№1/04.01.2001г., ОСГК, ВКС, ППВС№1/13.07.1953г., ТР№1/17.07.2001г., ОСГК, ВКС, ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС, ТР №4/2015г., ОСГК, ВКС. Прилагат се и решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба С. И. С., Д. И. С. и Т. Н. Г., всички от [населено място], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решения по съображения, развити в писмено становище от пълномощника им адвокат Р. Т..
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено решение №144/2017г. по гр.д. № 769/2015г. на Районен съд – Свищов в частта, с която е уважен предявеният от С. И. С. и Т. Н. Г. срещу В. Д. Г., П. С. И. и Г. Д. М. иск с правно основание чл.109 ЗС като ответниците са осъдени да преустановят неоснователните си действия, изразяващи се в поставяне на преграда /тухлена стена/ като премахнат същата, както и да осигурят безпрепятствен достъп и ползване на ищците на общите части на имот с идентификатор **** /подробно описан/.
Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно посегателство над обекта на правото на собственост. След обсъждане на събраните доказателства е установил, че ищецът С. е собственик на 1/6ид.ч. от процесния УПИ, а ищцата Г. има учредено право на ползване по чл.56 ЗС върху 1/6 ид.ч. от същия имот. Ответниците притежават общо 1/6 ид.ч. от същия имот.През 1974г. наследодателите на страните И. Г. и Д. И. са построили в съсобствения имот гараж №1 и гараж №2, долепени до задната страна на жилищната сграда в имота. Гаражите са изградени на основание разрешение за строеж №27/1974г., според което е следвало да бъдат построени върху обща площ от 35.80кв.м. Според проекта за гараж, обяснителна записка и скица, както и заключението на техническата експертиза, между двата гаража не е предвидено изграждане на преградна стена. В проекта е предвидено и е изпълнено поставяне в северноизточния край на врата, през която се преминава /вкл.от ищците/ в североизточната част на процесния УПИ. Гаражите са изградени като допълващо застрояване в западната част на дворното място при режим на съсобственост на мястото. След построяването им достъпът до северната част на имота се е осъществявал откъм източната част на имота. Построяването на втора гаражна група в източната част на дворното място през 1982г. е затворило подхода към северната част на мястото. СТЕ дава заключение, че изградената между двата процесни гаража тухлена стена е на място на пунктирана линия по архитектурния проект. По проект разделянето на гаража на две клетки /два обекта по смисъла на §5 ДР ЗУТ/ е само с мислена линия – пунктир, но не и с поставяне на стена. Премахването на стената няма да наруши конструкцията на цялата сграда, както и носещите конструкции, тъй като те са проектирани без нея. Категорично е, че ищците нямат друг достъп до северната част от процесния УПИ. Такъв достъп им е бил осигурен през врата, изградена в гаража на ответниците, но е преустановен с изграждане на преградна стена между гаража на ищеца С. и този на ответниците. Според техническата експертиза единственият възможен за ищците достъп до северната част от процесния УПИ е през гаража на ответниците. Въззивният съд е обсъдил и гласните доказателства в тяхната съвкупност. Приел е за установено от тях, че при строежа на гаражите помежду им не е построена преградна стена. Изградена е по-късно от наследодателя на ответниците. След изграждането и за процесната северна част от двора ищците минавали по метална стълба по покрива на гаражите. Впоследствие и тази възможност отпаднала поради допълнително застрояване в двора.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Поставените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението. въпроси са неотносими. В съответствие с практиката на ВКС по повдигнатите процесуалноправни въпроси, вкл. и посочената от касатора, при формиране на фактическите и правните си изводи, въззивният съд е обсъдил релевантните факти, връзката между тях и ги е преценявал с оглед доказателствата по делото. Въззивният съд е изложил мотиви за момента на изграждането на преградната стена, положението в имота преди това и след това. При разпределена доказателствена тежест в процеса и след анализ на събраните доказателства е приел, че ищците са доказали предпоставките на чл.109 ЗС – а именно, че изградената от наследодателя на ответниците стена и поддържаното от последните състояние в съсобствения имот им пречи да упражняват правото си на собственост по отношение на северната част от двора. Въззивният съд е изпълнил и задължението си да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се и с оглед оплакванията във въззивната жалба, да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението. Обясненията на ищците по реда на чл.176 ГПК не са преценявани като признания на неизгодни за тях обстоятелства, тъй като не съдържат такива. Въпроси №2 и №3 са по съществото на спора като изводите на въззивния съд са, че макар стената да е изградена от наследодателя на ответниците, поддържането на това състояние от последните и бездействието им, пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Последният въпрос също е по съществото на спора и е неотносим. Решаващите изводи на въззивния съд са, че ищците понастоящем са лишени от достъп до процесната част от имота, без да са налице данни, това да се дължи и на техни действия или съгласие, в т.ч. извършено от самите тях ново застрояване. Въпросът не е включен в предметната рамка на въззивното дело, тъй като не е повдиган от страните.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдат разноски в размер на заплатеното от всеки от тях възнаграждение за един адвокат от по 600 лева, съгласно приложените договори за правна помощ. На Д. И. С. не следва да се присъждат разноски.Той не е страна в касационното производство, в т.ч. и ответник по касационната жалба. Искът му по чл.109 ЗС спрямо настоящите касатори е отхвърлен и решението на въззивния съд не е обжалвано от него.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение №35/31.01.2018г. по гр.дело № 898/2017г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Д. Г., П. С. И. и Г. Д. М.,всички от [населено място], да заплатят на С. И. С. и на Т. Н. Г. по 600 лева – разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ