3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
С. 04.10. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №459/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х., всички от [населено място], чрез пълномощника им адвокат С. С., срещу въззивно решение №1428 от 25.11.2010г. по гр. дело № 1588/2010г. на Варненския окръжен съд.
К. са изложили твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, а именно : приетото от съда, че липсват предпоставките на чл.108 ЗС, допустимостта на отрицателния установителен иск, нарушение разпоредбата на чл.42 З. /отм./ предвид забраната в продължение на 20 години от протокола на Т. да се отчуждават получените земи, липсата на сграда по смисъла на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, както и въпроси относно придобиването на имота по давност и приложимостта на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 21.06.2010г. по гр. дело № 9487/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. А. Я., Т. А. З., С. П. С., З. Х. Я., Т. С. Г., К. А. С. и Х. С. Х. срещу З. В. Я. и П. Б. Я. осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС относно подробно описания недвижим имот, находящ се в СО „А. мак”, [населено място].
За да постанови решението си Варненският окръжен съд е приел от фактическа страна, че на ищците като наследници на Х. Х. е признато за възстановяване правото на собствеността върху нива от 12,7 дка с решение на ПК от 15.02.1999г., който се намира в терен по §4 ЗСПЗЗ на „В.”, м.”Кал.ч.”, включващ подробно описани имоти. Със заповед на кмета по §4к е наредено наследниците З. Я.- ответник по иска, да придобие право на собственост по реда на §4а,ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ върху новообразуван имот по ПНИ на СО”А. мак”. Този имот попада изцяло в границите на бившия имот на ищците. В. съд е приел, че ответниците, чиято е доказателствената тежест са установили, че в тяхна полза е налице валидно отстъпено право на ползване по силата на акт, изрично изброен в §63 ПЗР ЗСПЗЗ. Установили са наличие на сграда към 01.03.1991г., която не е в хипотезата на тълкувателната норма на §1в,ал.3 ДР ППЗСПЗЗ както и заплащане на определената с протокола за оценка стойност. Приел е за неоснователни и недоказани възраженията на ищците относно липсата на предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ – а именно валидно предоставено право на ползване, изпълнена към 01.03.1991г. сграда, както и надлежно извършена оценка.
Не са налице сочените основания на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по поставените правни въпроси. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане, тъй като касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Въпросът следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Повдигнатите въпроси в двете изложения по чл.284,ал.3,т.1 ГПК /от 07.02.2011г. и от 21.02.2011г./ нямат връзка с решаващите изводи на съда за доказана трансформация на правото на ползване в право на собственост по реда на §4а ЗСПЗЗ. Въпросите за допустимостта на отрицателния установителен иск при предявен от настоящите касатори осъдителен иск по чл.108 ЗС, за приложимостта на чл.42 З. и хипотезите на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ за оставяне извършена по З. замяната в сила, са ирелевантни за разглеждания случай, не са включени в предмета на спора и по тях не е налице произнасяне в обжалваното решение. Изложеното се отнася и до повдигнатият въпрос за приложението на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ и придобиването на имота по давност.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
На ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1428 от 25.11.2010г. по гр. дело № 1588/2010г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: