О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 12.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 192/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1225 от 31.10.11г., постановено по в.гр.д.№ 1386/11г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1809 от 28.04.11г. по гр.д.№ 9526/09г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С. против В. И. В., С. И. В. и И. С. В. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор 10135.2551.267 по кадастралната карта на м.”Ф. д.”, [населено място] с площ от 1048 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство са наследници по закон на М. С. М., починал през 1985г., който с нот акт № 139/68г. е признат за собственик по давност на лозе-хавра с пространство от 3 дка, находящо се в землището на [населено място], м.”Франга дере”, но че от събраните по делото доказателства – техническа експертиза и свидетелски показания не е установено, този имот да идентичен с процесния имот, на който ответниците В. В. и С. В. са признати също за собственици по давност с нот.акт № 87/08г.(с нот.акт № 4/09г. същите са дарили имота на ответника И. В.). С оглед установеното по делото, че същите владеят имота от 1965г. въз основа на неформален договор за покупко-продажба, сключен с наследодателя на ищците, като след 1970г. са изградили в него двуетажна сграда, въззивният съд е приел, че понастоящем той е тяхна собственост по давност.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 задължителни разяснения формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В разглеждания случай касаторите, въпреки дадените им указания не са посочили конкретните,обуславящи изхода на спора правни въпроси, по който се е произнесъл въззивният съд (въпросът за идентичността на имотите е такъв по съществото на спора), а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за извършена от въззивния съд неправилна преценка на събраните по делото доказателства, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство. Освен това представената задължителна (Р № 93 по т.д. № 808/09г. на ВКС, І т.о.) и незадължителна практика на ВКС, В. и В. се отнася до различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице, а във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки.
С оглед на казаното подадената от П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата И. В. направените от него в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1225 от 31.10.11г., постановено по в.гр.д.№ 1386/11г. на Варненския окръжен съд.
О с ъ ж д а П. М. С., С. М. Б. и Д. П. С. от [населено място] да заплатят на И. С. В. сумата 1000 лв.(хиляда лева) разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: