О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 355
София, 31.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.06.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 641/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5001/28.12.2016г.,подадена от Д. И. Д.,в качеството му на [фирма],П.,чрез пълномощника му адвокат Е. К. Х.,против решение №539/17.11.2016г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№332/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №217/08.06.2016г- постановено по гр.д.№1082/2015г. по описа на Смолянски районен съд- за отхвърляне на предявения от Д. И. Д.,в качеството му на ЕТ”Д. и.-Д. Д.”срещу Д. И. Г.,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК-за признаване за установено по отношение на ответника,че ищецът е собственик,въз основа на неформален договор за покупко-продажба,който е намерил отражение във фактура №4714/14.05.2001г. и приемо-предавателен протокол от 18.05.2001г.,на селскостопанска сграда с идентификатор 67653.9121.559.1 и застроена на площ от 123 кв.м,съгласно кадастралната карта на [населено място],както и за отхвърляне на предявения от Д. И. Д.,в качеството му на [фирма],П.,срещу Д. И. Г.,иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД,за осъждането на ответника да заплати сумата от 1750 лева,представляваща обезщетение за неоснователно ползване на гореописаната стопанска сграда,в периода от 01.12.2013г.-31.12.2015г.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Г.,чрез пълномощника му адвокат П. С. М.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото производство.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът основава правото си на собственост неформален договор за покупко-продажба на процесния имот,който според твърденията му към 2001г.,представлявал дървена барака,която е закупена от последния ,съгласно представената с исковата молба фактура №4714/14.05.2011г. от [фирма],като на основание на тази фактура на [фирма],с приемо- предавателен протокол от 18.05.2001г.,са предадени от [фирма],описаните два броя бараки,намиращи се в регулиран парцел 1681,кв.91 по плана на [населено място]-С..,за които преди това ищецът бил поел задължение в качеството си на изпълнител да демонтира тези бараки,но към момента на предаването им съгласно този протокол те не били демонтирани.Съдът е посочил,че процесната селскостопанска сграда,предмет на заявената ищцова претенция,е нанесена в кадастралната карта на [населено място], тя е трайно прикрепена към земята върху бетонова плоча и представлява недвижима вещ,както и че въпреки дадените на ищеца указания да представи доказателства за придобиването й въз основа на валиден договор за покупко-продажба,сключен в изискуемата от закона нотариална форма,това не е било изпълнено.Съдът е приел,че издаването на фактура за закупуване няма транслативен ефект и не прехвърля собствеността върху процесната постройка,тъй като собствеността върху недвижим имот се придобива чрез нотариален акт,поради което представените доказателства от ищеца не го легитимират като собственик на деривативно основание на процесната постройка.Съдът е стигнал до извода,че ищецът не е придобил собствеността върху процесната недвижима вещ на твърдяното от него основание-неформален договор за покупко-продажба,който е намерил отражение във фактура №4714/14.05.2001г. и приемо-предавателен протокол от 18.01.2001г.,а напротив последните,както и самите обяснения на ищеца дадени по реда на член 176 ГПК навеждат извод,че процесната барака е била закупена от него като движима вещ,в каквато следвало да я превърне,ако в изпълнение на договора от 10.04.2001г. я е демонтирал,от което следва,че е е закупил движими вещи,но не и самата сграда,като недвижим имот,каквато е понастоящем.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„С решението си въззивният съд се е произнесъл по съществени мартериално и процесуалноправни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата/чл.280,ал.1,т.1 и т.2 /Съществените въпроси,по които въззивният съд се е произнесъл са свързани с изследване статута на процесната постройка-дървена барака,реализирана върху 123 кв.м,а именно:1.Следва ли да се приеме,че паянтова дървена постройка,само поради това,че е нанесена на кадастралната карта представлява недвижим имот.2.При направени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и в последващите молби за демонтаж на бараката,не трябва ли съдът да изследва подробно вещния статут на постройката.”,като прилага решение, постановено по реда на член 290 ГПК, по гр.д.№1475/2009г. на ВКС,Іго,както и два броя решения- на ОС Стара Загора и ОС София.В подкрепа на тези твърдения,в останалата част от изложението си касаторът навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в заключение отправя искане за отмяна на въззивното решние като неправилно.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен за формулира точно и ясно,в изложението си по член 284,ал.3 ГПК,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираните от касатора като правни въпроси са неотносими към същите ,тъй като са по съществото на спора и не са обусловили правните изводи на съда.
На ответника по касационната жалба Д. И. Г.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 01.02.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №539/17.11.2016г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д.№332/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. И. Д.,в качеството му на [фирма],гр.П. да заплати на Д. И. Г. сумата 1000 лева/хиляда лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: