О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 02.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова т.д. № 60204 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. И., приподписана от адвокат И. З.-И., срещу решение № 6776 от 07.10.2015г. по гр. д. № 5270/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
С определение от 09.05.2017г. по ч.гр.д.№1255/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено определение №59/15.02.2017г. по т.д.№60204/2016г., ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на И. А. И. срещу решение № 6776 от 07.10.2015г. по гр. д. № 5270/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 403/23.01.2015 г. по гр.д. № 3902/2014 г. на ВКС, IV г.о. по въпроса за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № I-25-211 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 28725/2014 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от И. А. И. срещу [фирма] иск за сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпени от нея в лично качество вреди от противоправни действия на ответната банка във връзка с договор за банков кредит, продукт „Бизнес Овърдрафт“ № BL 13318/20.02.2008 г., по който страна е [фирма], едноличен собственик на капитала на което е ищцата. Въззивният съд е констатирал, че липсват оплаквания във въззивната жалба относно фактическите констатации в първоинстанционното решение и ги е възприел изцяло като по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях. В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че претърпените вреди са непосредствен резултат от поведението на ответника във връзка със сключването и изпълнението на договор за банков кредит, продукт „Бизнес овърдрафт“, сключен с [фирма]. Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от действия на банката по събиране задълженията на кредитополучателя по този договор, с твърдение че е последният е нищожен. Ищцата е твърдяла, че те се изразяват в уронване честта и достойнството и, както и унищожаване на доброто и име.Банката съсипала добрия и бизнес, както и целия и живот. В отговор на оплакванията във въззивната жалба въззивният съд е посочил, че в тежест на ищцата е било да докаже настъпването на твърдяните вреди, съобразно разпределената и с доклада по чл.146 ГПК тежест на доказване.Ищцата не е ангажирала никакви писмени или гласни доказателства за вид, обем, интензитет на претърпени от нея душевни болки и страдания.Няма проведено доказване на вредоносен резултат, представляващ последица от виновното поведение на ответника, свързано с вписване на „неравноправни” според ищцата клаузи в договора за кредит. Не е доказана и причинна връзка между такива клаузи и претърпяна от ищцата неимуществена вреда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Поставеният от касатора въпрос за задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът не конкретизира кои негови доводи и кои относими доказателства не са обсъдени в мотивите на въззивното решение. Решаващите изводи на въззивния съд са за неизпълнена от ищцата доказателствена тежест в процеса. Ето защо не може да се приеме, че посоченият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие и с практиката на ВКС, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да направи собствени правни изводи, в т.ч. по възраженията и доводите на страните.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6776 от 07.10.2015г. по гр. д. № 5270/2015 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: