О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 05.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.03.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4738/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№131120/12.10.2018г.,подадена от Е. И. М.,чрез пълномощника му адвокат П. Д. Т.,против решение №5777/03.09.2018г. на Софийски градски съд,ІV-г състав,постановено по в.гр.д.№2407/2018г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решението от 04.12.2017г. по гр.д.№46531/2015г. по описа на Софийски районен съд,34 състав,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Е. И. М. против Столична община,гр.София,главен положителен установителен иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК,във връзка с член 79,ал.1 ЗС за признаване правото му на собственост върху следния недвижим имот:общински апартамент №6,находящ се в [населено място],ж.к.”С.”, [улица]/нов-****/,[жилищен адрес]със застроена площ 63,35 кв.м,състоящ се от:две стаи,кухня и обслужващи помещения,както и в частта,с която е отхвърлен евентуалния иск за заплащане на подобренията за разликата над присъдената сума от 11 050 лева до пълния предявен размер от 22 850 лева,ведно със законната лихва от 05.08.2015г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено,че за процесния имот,между страните не е сключен договор за замяна,съобразно изискването на член 35,ал.3 ЗОС,т.е. фактическият състав на производството по замяна на общинския апартамент не е завършен,поради което ищецът не е придобил правото на собственост върху имота на основание замяна,без значение какви са причините за това.Съдът е констатирал,че въпреки липсата на сключен договор за замяна,ищецът М. е въведен в процесното жилище още в началото на 1999г.,като към момента на установяване на владението последният е знаел,че предписаната от закона форма не е спазена,тъй като не е налице последният елемент от фактическия състав на замяната,а именно не е сключен договор за замяна между страните.В резултат на това, съдът е стигнал до извода,че ищецът има качеството на недобросъвестен владелец,като съобразно нормата на член 79,ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.Съдът е отбелязъл,че процесния имот е частна общинска собственост и за него са налице нормативни ограничения за придобиването му по давност и спрямо него е приложим мораториумът по параграф 1 от Закона за допълнение на ЗС/обн. ДВ бр.46/2006г. с последващи изм./,като позовавайки се съдебна практика на ВКС по въпроса за възможността да се придобие по давност недвижим имот-частна общинска собственост за периода 01.06.1996г.-01.06.2006г.,давностният срок спира да тече,с оглед горепосочената разпоредба,към 31.05.2006г. и това е последният ден,в който изтича.Във връзка с релевираното от ищеца твърдение за изтекла придобивна давност относно процесния имот,съдът е взел предвид посоченият от ищеца за начален период на владението-есента на 1999г.,поради което е стигнал до извода,че към 31.05.2006г. не е изтекъл изискуемият от закона десетгодишен срок и предявеният установителен иск за собственост е неоснователен.По отношение предявения в условията на евентуалност иск с правно основание член 72,ал.1 ГПК за посочената от ищеца сума,представляваща увеличената стойност на имота,в резултат на извършени от него подобрения в периода от 1999г. до средата на 2008г.,съдът е констатирал,че в случая упражняваното владение от ищеца е недобросъвестно,но от друга страна е установено по делото,че ответникът е знаел за извършваните от ищеца подобрения в имота и не се е противопоставил,поради което е стигнал до извода,че правата на владелеца се уреждат съгласно член 72 ЗС,а именно последният може да иска за подобренията,които е направил,сумата,с която се е увеличила стойността на вещта,като това увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение.В тази връзка съдът се е позовал на данните по заключението на съдебно-техническата експертиза по делото,съобразно посоченото в същата стойността,с която имотът се е увеличил вследствие извършените от ищеца подобрения към момента на изготвянето й е 11 050 лева,поради което е стигнал до извода за основателността на иска в този размер.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,инкорпорирано във втората част от касационната му жалба,наименована”съображения относно допустимостта на касационната жалба”,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 и ал.2 на член 280 ГПК.
В началото на изложението си,касаторът прави оплаквания,че въззивното решение е постановено в нарушение на т.4 на ППВС №6/1974г.,по който въпрос липсват мотиви.
Касационният съд намира това твърдение за неоснователно,тъй като видно от решаващите мотиви съдът е изложил доводите за наличието на хипотезата на член 74,ал.2 ГПК във вр. с член 72 ЗС,относно принципа въз основа на който могат да се искат направените подобрения,както и даденото разрешение е в съответствие със съдебната практиката на ВКС.
Във връзка с твърдението си наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК касаторът формулира два въпроса:
-първият от тях- дали административния акт-решение на общинския съвет и заповед за кмета за замяна представляват предварителен договор за замяна,който е неотносим към приетото с решаващите мотиви,а именно за установена липса на сключен договор за замяна между страните съобразно изискванията в член 35,ал.3 от Закона за общинската собственост,а фактическият състав на последната не регламентира посочената от касатора хипотеза -”предварителен договор за замяна”.
Касаторът посочва като трети въпрос-задължението на съда да обсъди всички фактически и правни твърдения на страните и дали избирателното обсъждане на събраните по делото доказателства е съществено процесуално нарушение?
С оглед приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,касациионният съд намира,че въззивният съд се е произнесъл в съответствие с приетото със съдебната практика на ВКС-за обсъждане на всички доводи и възражения на страните,както и на всички събрани по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Наред с това, не е налице и посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.2 ГПК.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед изложеното,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5777/03.09.2018г. на Софийски градски съд,гражданско отделение ,ІV-г въззивен състав,постановено по в.гр.д.№2407/2018г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: