О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 262/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. Д. Н. и М. Б. Н. от [населено място], както и на [фирма]-В. (в несъстоятелност) срещу въззивно решение № 133 от 22.03.11г., поправено с решение № 18 от 23.01.12г., постановени по в.гр.д.№ 476/10г. на Врачанския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 171 от 07.12.07г. по гр.д.№ 1904/06г. на Врачанския районен съд и вместо него е признал за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ , във вр. с чл.53, ал.2 ЗКИР по отношение на Ц. Д. Н. М. Б. Н. и др., [фирма], [населено място] – в несъстоятелност и [фирма], че към момента на изработване на кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-43 от 16.09.05г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, В. Д. Й. е собственик на имот с площ от 7 833 кв.м., попадащ в южната част на имот № 12259.10.08.4 по кадастралната карта на [населено място], представляващ имот № 119021 по плана за земеразделяне от 1996г., съгласно скици, неразделна част от решението.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата в първоинстанционното производство В. Й. е собственик на имот № 119021 с площ от 8, 300 дка по плана за земеразделяне на [населено място], м.”Орешака”, възстановен й с решение на поземлената комисия от 1996г., който имот по одобрената през 2005г. кадастрална карта в по-голямата си част попада в имот № 12259.10.08.4, възстановен през 2003г. по реда на ЗСПЗЗ на ответниците в стари реални граници. Прието е също, че решенията на поземлените комисии за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи имат конститутивно действие и че включването на такива земи в границите на урбанизираните територии, съответно в кадастралната карта на населеното място не води до промяна на собствеността и до промяна на основните им характеристики като площ, разположение върху земната повърхност и др. Изложени са и съображения, че ЗСПЗЗ не допуска възможността да се възстановява собствеността върху земеделски земи в стари реални граници, попадащи в терени, за които вече е налице влязъл в сила план за земеразделяне и че решение на административния орган в този смисъл би било нищожно. С оглед на това предявеният иск е приет за основателен.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на Ц. Д. Н. и М. Б. Н. се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: при наличието на признание от страна на ответниците на правото на собственост на ищцовата страна върху процесните 8, 300 дка допустим ли е искът й за собствеността върху този имот; при наличие на влязло в сила решение на ОСЗ, с което претендирана земеделска земя е била възстановена с план за земеразделяне и последващо включване на същата в регулационните граници на населеното запазват ли се същите граници на имота; при наличието на влязло в сила решение на поземлената комисия, с което даден имот се възстановява в стари реални граници и при проведена процедура по чл.13а ППЗСПЗЗ, след включването на имота в регулация кое има по-голяма сила – първоначалното решение за възстановяване на земеделските земи с план за земеразделяне или проведената процедура по чл.13а ППЗСПЗЗ и определеното местонахождение за възстановените на ответниците земи; след като в одобрения кадастрален план няма данни за границите на имота на първоначалната ищца, то по какъв процесуален път следва да стане това- дали по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ или по реда на чл.54, ал.1 , вр. с чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР, но при спазване процедурата по чл.53, ал.3 ЗКИР и за правната сила и стойност на нотариален акт за земеделски земи, издаден по силата на решение на ПК за възстановяването им, но преди включването им в регулационния план. Поддържа се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за развитие на правото.
В изложението на [фирма] се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС (ТР № 1/01г. по гр.д.№ 1/00г. ОСГК, , Р № 1498 по гр.д.№ 27/08г. и Р по гр.д.№ 3902/95г.).
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
По жалбата на Ц. Н. и М. Н..
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените с ТР № 1/09г., ОСГТ, т.1 материалноправният или процесуалноправният въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай по част от поставените от касаторите въпроси във въззивното решение липсва произнасяне, други не обуславят изхода на делото, а трети се отнасят до съществото на спора и преценката на доказателствата, поради което същите не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице и визираните в посоченото тълкувателно решение предпоставки за допускане на такова обжалване при нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Наред с това противоречие на въззивното решение с представената от касаторите задължителна и незадължителна практика на ВКС (ТР № 1/97г. на ОСГК, Р № 173 по гр.д.№ 527/09г. и Р № 409 по гр.д.№ 297/04г.) не съществува, доколкото изводите на съда са в съответствие с първите две решения, а третото няма отношение към предмета спора, респ. към поставените по- горе въпроси. Останалите представени решения на ВАС и АС-Пловдив са постановени по административни, а не по граждански спорове и не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а във връзка с третото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са налице посочените с ТР № 1/97г., т.4 ОСГТК предпоставки. Ето защо подадената жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По жалбата на [фирма], [населено място] – в несъстоятелност.
И тази жалба не следва да се допуска до разглеждане, тъй като касаторът не е формулирал обуславящите изхода на спора процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от него задължителна и незадължителна практика на ВКС, което е негово задължение съгласно ТР № 1/09г. ОСГТК, т.1 и според което ВКС не може да извежда тези въпроси от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдържащо в случая общи касационни оплаквания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 22.03.11г., поправено с решение № 18 от 23.01.12г., постановени по в.гр.д.№ 476/10г. на Врачанския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: