О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
гр. София, 12.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 472/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ш. и К. К. Ш. от [населено място] срещу въззивно решение № 986 от 15.05.15г., постановено по в.гр.д.№ 3257/14г. на Софийския апелативен съд, 10 с-в, в потвърдителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1839 от 28.04.14г. по гр.д.№ 124/13 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], К. К. Ш., М. И. Ш. и Б. Д. Б., че Б. А. М. е собственик по приращение на построените в УПИ ХL-2965, в кв.42 по плана на [населено място] два етажа от недовършена жилищна сграда.
Със същото решение въззивният съд е обезсилил решението на окръжния съд в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът притежава правото на строеж на отделни обекти в жилищната сграда като постановено по непредявен иск и е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявените отрицателни установителни искове.
За да постанови решението си в обжалваната потвърдителна част въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство Б. М. е собственик на посоченото дворно място, който с нот.акт № 78/18.07.07г. е учредил на ответното дружество правото на строеж в него – жилищна сграда, състояща се от сутеренен, партерен, два жилищни и тавански етаж, с обща застроена площ от 677.35 кв.м., съобразно одобрен архитектурен проект и сключен между тях договор за строителство, като е запазил за себе си правото на строеж върху конкретно посочени обекти. Съгласно договора за строителство от същата дата дружеството се е задължило със свои средства, труд и материали да построи всички обекти в сградата с издадено разрешение за ползване. Впоследствие, с нот.акт № 16/07г., същото е продало на ответника К. Ш. /ответникът М. Ш. е неин съпруг/ правото на строеж на част от обектите в сградата, ситуирани на кота (+) 2.75 м. и на кота (+) 8.25 м. /такова разпореждане с други обекти е направено и в полза на ответника Б. Б./. От заключението на изслушаната по делото техническа експертиза е установено, че към 05.10.13г. жилищната сграда не е изградена, като строително-монтажните работи са изпълнени до етап плоча на кота (+) 2.75 м., без оградни стени на сутеренния етаж.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че след като жилищната сграда не е изградена в груб строеж в петгодишния срок по чл.67 ЗС и при липсата на данни собственикът на земята да е създавал някакви пречки за извършване на строителството или да са налице обективни причини, които да са възпрепятствали ответното дружество да изпълни поетото с договора задължение, учреденото право на строеж е погасено по давност и по силата на чл.92 ЗС недовършената сграда е принадлежи на ищеца. Изложени са съображения, че срокът по чл.67 ЗС е започнал да тече от деня на учредяването на правото на строеж в полза на дружеството, което право е единно за цялата сграда, както и че последващите прехвърляния на част от това право от него в полза на останалите ответници са правно ирелевантни по отношение началото на давностния срок.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. от кога започва да тече давностният срок за реализиране правото на строеж по отношение на касторите, след като се отчете котата, на която се намират обектите, за които същите имат учредено право на строеж и задълженията на други лица по изграждането на обекти, намиращи се под тази кота и 2: налице ли са основания за спиране на давностния срок относно реализиране правото на строеж от касаторите, след като същите не са били налице за реализиране поради неизграждане на обекти, находящи се на по-долни коти от сградата.
Ответникът по жалбата Б. М. счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая поставените от касаторите правни въпроси са решени в съответствие с дадените с ТР № 1/11г. задължителни разяснения, според които смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж”, употребено в чл.67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж, като давностният срок по чл.67 ЗС започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния на правото на строеж в полза на трети лица, както е в настоящия случай. Тези прехвърляния не обвързват собственика на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател. Само когато упражняването на правото на строеж върху отделен обект в сграда с два или повече самостоятелни обекти, което първоначално е учредено с инидивидуални договори на различни лица, е обусловено от фактическото изграждане на друг обект в сградата, задължение за за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята, каквато хипотеза в случая не е налице, давностният срок започва да тече от момента, когато фактически може да започне строителството за съответния обект. От казаното следва и отрицателния отговор на поставения втори въпрос.
Във връзка с второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторите не се позовават на никаква практика и не са представили такава, а и наличието на противоречива практика по поставените въпроси би било без значение с оглед уеднаквяването на същата с посоченото тълкувателно решение, с което въззивното решение е съобразено. По тази причина поставените въпроси не са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 986 от 15.05.15г., постановено по в.гр.д.№ 3257/14г. на Софийския апелативен съд, 10 с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: