О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
София, 01.08.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.05.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4937/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№20276/11.07.2017г.,подадена от И. М. К.,чрез пълномощника й адвокат Н. Д.Т.,против решение №856/01.06.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№547/2017г. по описа на съда,в частта му,с която се потвърждава решение №5019/30.12.2015г. по гр.д.№2474/2015г. по описа на ХХХІV състав на Варненски районен съд- за допускане извършване на делба на недвижим имот: АТЕЛИЕ №2,с идентификатор 10135.2557.45.1.16,находящо се в [населено място], [улица],на VІ терасовиден етаж по проект,а по кадастрална карта на пети етаж,със застроена площ от 43 кв.м,а по площообразуване 38,80 кв.м,състоящо се от входно антре,баня-тоалет,стая с кухненски бокс и две тераси,при описани в решението граници,ведно с изба А-2,с площ 6,89кв.м,както и 3,0951 ид.части на сградата и от правото на строеж,между съделители и при квоти както следва:62.332/205 ид.ч. за Т. П. М.,17.084/205 ид.ч за Л. М. Т.,17.084 ид.ч. за Б. М. М.,22.778/205 ид.ч за Р. А. Т.,34.166/205 ид.ч. за З. Л. К.,11.389/205 ид.ч. за М. Б. Т.-Б.,0.75/205 ид.ч. за В. С. И.,0.25/205 ид.ч. за М. В. Я. и 5/205 ид.части за И. М. К..
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно,като се иска неговата отмяна в тази му част и вместо него да се постанови решение,с което се отхвърли иска за делба на този недвижим имот.
Ответниците по касационната жалба Т. П. М.,Л. М. Т.,Б. М. М.,Р. А. Т.,Е. Т. К.,З. Л. К. и М. Б. Т. –Б.,чрез пълномощника си адвокат Н. С. П.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноски за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви,по отношение на правата в съсобствеността върху Ателие №2,съдът е констатирал,че ищците в исковата си молба са навели твърдения,че по отношение на този обект права в съсобствеността притежава И. К., въз основа на договор за дарение от 07.03.2008г.,обективирано с нотариален акт №163/2008г.,като В. С. И. и В. Д. И. са дарили на И. К. 2,44 % идеални части от ателие №2,разположено на шести терасовиден етаж в описаната в акта жилищна сграда,а с отговора на исковата молба И. К. е възразила,че тя е придобила собствеността на спорното ателие №2 по давност,текла от 2004г. досега.Съдът е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства,във връзка с осъществявано владение на съделителката К. върху процесния имот,като се е позовал на съдържанието на констативен протокол от 14.12.2005г.,съставен от нотариус Л. Г./лист 227 от делото-ВРС/,по повод връчена нотариална покана на И. М.,отправена от останалите съсобственици с искане да им предаде ключовете на обектите на последните два етажа от новоизградената в дворното място сграда,на която тя се явява изпълнител,в който констативен протокол е отразено лично заявеното от И. К.,че има два подпокривни етажа/включващи и процесното ателие №2/,за които счита,че се явяват съсобствени между съсобствениците на парцела/настоящите ответници по касационната жалба-описани в същия поименно/,както и че тя е съсобственик по силата на договор за дарение на 5/205 идеални части от притежаваните от дарителите 11/205 идеални части от дворното място-нот.акт №446 от 24.11.2003г.,поради което е стигнал до извода,че към този момент последната не демонстрирала явно намерението,че владее процесния имот за себе си,но дори и да се приеме обратното към датата на завеждане на иска 05.03.2015г. не е изтекъл изискуемия от закона десетгодишен срок.Наред с това,съдът е приел,че И. К. не е своила вещта,тъй като по силата на договор за дарение от 07.03.2008г. обективиран с нотариален акт №163/2008г. тя е приела дарение на 2,44% идеални части от Ателие №2,което явно показва,че не е считала себе си за собственик на последното,като и от тази дата до датата на предявяване иска за делба-05.03.2015г. също не е изтекъл изискуемия се срок,поради което е стигнал до извода,че тя се легитимира като собственик единствено на придобитите по силата на горепосочения договор за дарение идеални части от процесното ателие.
В изложението са на основанията за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като/цитирам/:
„считаме,че въззивният съд неправилно прилага разпоредбата на член 116 б.”а”-без изрично да сочи тази правна норма,като тук са налице основанията по член 280,ал.1т.1 и т.3 ГПК”,
в подкрепа на които се цитира задължителна съдебна практика на ВКС-решения постановено по реда на член 290 ГПК.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение и съдържанието на изложението на касатора по член 284,ал.3 ГПК,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.В последното се излагат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 ГПК,тъй като преценка за правилността или не на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответниците по касационната жалба Т. П. М.,Л. М. Т.,Б. М. М.,Р. А. Т.,Е. Т. К.,З. Л. К. и М. Б. Т. –Б.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящото касационно производство в размер на 1500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 16.08.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №856/01.06.2017г. по описа на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№547/2017г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. М. К. да заплати на Т. П. М.,Л. М. Т.,Б. М. М.,Р. А. Т.,Е. Т. К.,З. Л. К. и М. Б. Т. –Б.,сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: